Джон Тул - Сговор на глупци

— Кой ти каза да се месиш ма? — попита Фрида и сграбчи Лиз за късо подстриганата й четина.

Дориан, като се препъваше в столовете, се опита да избута жените отново около масата и заповяда:

— Сядайте и се дръжте прилично!

— Ама че гадна забава! — обади се Бети. — Кога ще стане нещо бе?

— Ти що ни покани тука, като през цялото време ще висиме в скапаната ти кухня? — попита Фрида.

— Защото вътре незабавно ще започнете да се карате с всички. Така си е. Мислех, че няма да е зле учтиво, по съседски да ви поканя да наминете. Но неприятности не искам. Това е най-хубавата ни забава от месеци наред!

— Добре тогава — изръмжа Фрида. — Ще си седиме тука като дами.

Момичетата се халосаха една друга по раменете в знак на съгласие.

— Пък и нали сме само наемателки. Влизай вътре и се дръж добре там с оня уж каубой, дето цвърчи като Джанет Макдоналд и дето се направи на мотика оня ден на Чартърс стрийт.

— Той е много мил и доброжелателен човек — рече Дориан. — Сигурен съм, че не ви е видял.

— Абе че ни видя, видя ни — обади се Бети. — Ама как го свитнахме по кратуната!

— С един ритник ще му навра в корема високомерните ташаци! — закани се Лиз.

— Моля ви — проговори Игнациус достолепно. — Около себе си съзирам само конфликти. Трябва да се сплотите и да станете единен фронт.

— На тоя кво му е? — попита Лиз, докато отваряше консервата бира, която бе запратила по Игнациус. Във въздуха се изстреля силна струя пяна и се разля върху разрасналия се от райската стока корем на Игнациус.

— Това вече ми додея! — ядоса се той.

— Чудесно — обади се Фрида. — Измитай се!

— Тая вечер кухнята е нашата територия — оповести Бети. — Ние ще кажем кой да я използва и кой не.

— Колко ли ще е интересна първата забава с леки напитки, която ще ни предложи спомагателното крило — изсумтя Игнациус и се затътри към вратата. Но тъкмо излизаше, когато една празна консерва от бира изтрещя в касата досами обецата му. Дориан излезе след него и затвори вратата. — Така и не ще разбера как си се осмелил да опетниш движението ни, като си поканил тези грубиянки!

— Нямаше как — обясни Дориан. — Не ги ли поканиш на забава, те сами връхлитат вътре. А тогава дори се държат още по-зле. Страшни симпатяги са, когато са в добро настроение но напоследък имат неприятности с полицията и си го изкарват на нас.

— Незабавно трябва да напуснат нашите редици!

— Твоя воля, циганко прекрасна — въздъхна Дориан. — Що се отнася до мен, аз мъничко ги съжалявам. Живеели си в Калифорния, и то чудесно. Но после се случил някакъв инцидент с един културист. Играели с него на канадска борба, но в даден момент положението станало неконтролируемо. Буквално трябвало да бягат от Южна Калифорния и се втурнали през пустинята с прекрасната си немска кола. Аз ги приех, дадох им убежище. В много отношения те са чудесни квартирантки. Пазят къщата ми по-добре от всяко куче. А имат и купища пари, които получават от някаква застаряла филмова звезда.

— Нима? — полюбопитства Игнациус. — Навярно прибързано реших да ги изхвърля. Политическите групировки трябва да набавят средства от всички източници, до които успеят да се докопат. Не ще и съмнение, момичетата имат чар, но дънките и ботушките им го затулят. — Той погледна към кипящата маса гости. — Трябва да обуздаеш тези хора. Трябва да въдворим ред! Съдбоносни решения ни чакат.

Каубоят, кучката му недна, почукваше един от елегантните гости с камшичето си за езда. Хулиганът в черните кожени одежди притискаше към пода един екзалтиран почитател. Писъци, въздишки и кикотене се носеха отвред. От грамофона сега ехтеше гласът на Лина Хорн. „Талантливо!“, „Свежо!“, „Направо световно!“ — със страхопочитание повтаряха събралите се около апарата. Каубоят напусна кръга от въодушевени почитатели и започна да мърда устните си в синхрон с текста на песента, като се плъзгаше по пода като вариететна певица с ботушки и каубойска шапка. Гостите се скупчиха около него със залп от писъци, като така и не оставиха на хулиганчето кого да изтезава.

— Трябва да туриш край на всичко това! — кресна Игнациус към Дориан, който намигаше на каубоя. — Не стига, че ставам свидетел на най-нечувани омерзения спрямо добрия вкус и благоприличието, а и започвам да се задушавам от вонята на жлезистите секрети и одеколоните!

— Ууу, я не ставай досадна! Хората се забавляват!

— Наистина много съжалявам — започна Игнациус делово, — но аз дойдох тук тази вечер с възможно най-сериозни намерения. Има едно момиче — една безочлива хубостница, една нагла блудница, за която трябва добре да се погрижим. А сега изключи оскърбителната музика и укроти тези содомити. Трябва да погледнем на нещата така, както са поставени.