Джон Тул - Сговор на глупци

След като изучи обстановката, Игнациус се обърна към Дориан:

— Единственият функционален елемент тук е грамофонът и той явно се използува не по предназначение. Това е стая, лишена от душевност! — Той лудешки изпръхтя хем заради стаята, хем заради това, че всъщност никой дори не го беше забелязал, въпреки че той подчертаваше декора подобно на неонова реклама. Участниците в предизборното събрание изглеждаха далеч по-загрижени за онова какво ще им се случи нея вечер, отколкото за съдбините на света. — Установих, че никой в тази варосана гробница не направи усилие дори да ни забележи. Дори не кимнаха на своя домакин, а пият от алкохола му и претоварват климатичната му инсталация с преизобилието на одеколоните си. Чувствам се досущ като че ли наблюдавам бой на котки.

— Ти тях не ги мисли. Месеци наред изгаряха от желание за хубава забава. Ела да ти покажа украсата, която съм направил. — Той заведе Игнациус до полицата на камината и му показа вазичка с формата на младо момче, в която бяха натопени една червена, една бяла и една синя роза. — Страхотни са, нали? Колко по-добре се получи от раздърпаната разтегателна хартия! И от нея купих, но нищо удовлетворително не излезе.

— Това е един растителен изтърсак! — беше коментарът на Игнациус, който почукна вазата със сабята си. — Боядисаните цветя са неестествени, извратени, а вероятно освен това и скверни. Виждам, че много работа ще ми се отвори с вас.

— Ууу, дрън-дрън-дрън! — изчурулика Дориан. — Хайде да отидем в кухнята. Искам да се запознаеш с женското спомагателно крило.

— Наистина ли? Помагачи?! — разпали се Игнациус. — Е, налага се да те поздравя за твоята предвидливост.

Те влязоха в кухнята, където с изключение на прочувствената препирня, която двамина младежи водеха в един ъгъл, всичко беше тихо. До масата седяха три жени и пиеха бира направо от консервите. Те недвусмислено впериха очите си в Игнациус. Едната от тях, която в момента мачкаше консервената кутия в ръката си, спря и я запрати в саксията до мивката, където кротко си растеше едно цвете.

— Момичета — обади се Дориан. Трите бираджийки нададоха дрезгав възглас. — Това е Игнациус Райли, новата персона.

— Дай лапа бе, демби — рече онази, дето беше смачкала консервата. При това така поривисто сграбчи лапата на Игнациус, сякаш и тя представляваше предмет за мачкане.

— О, боже мой! — простена Игнациус.

— Това е Фрида — поясни Дориан. — А това са Бети и Лиз.

— Приятно ми е — промълви Игнациус и пъхна ръце в джобовете на престилката си, за да избегне евентуални ръкостискания. — Убеден съм, че вие ще окажете неоценима помощ на нашата кауза.

— Къде го забърса тоя? — попита Фрида, а двете й приятелки изучаваха Игнациус и се побутваха една друга.

— С мистър Грийн се запознах чрез майка си — отвърна Игнациус величествено вместо Дориан.

— А стига бе! — възкликна Фрида. — Майка ти сигурно е много интересна личност.

— Напротив — отговори Игнациус.

— Отвори си една биричка, дундьо! — разпореди се Фрида. — Жалко, че не е в бутилки. Бети щеше да ти отвори някоя със зъби. Зъбките й са като клещи! — Бети направи неприличен жест към Фрида. — Ама някой ден ще й ги избият и ще й ги набутат чак в гърленцето!

Бети халоса Фрида с празната консерва по главата.

— Търсиш си белята! — закани се Фрида и вдигна един от кухненските столове.

— Е, стига де! — разцвърча се Дориан. — Ако не умеете да се държите както трябва, можете веднага да си тръгвате!

— Абе да ти кажа правичката — обади се Лиз, — доста ни писна да седиме сами в кухнята.

— Така я! — викна Бети. Тя сграбчи една от напречните дъски на стола, който Фрида държеше над главата й, и двете се сборичкаха за него. — За какво да киснеме тука?

— Веднага остави стола на земята! — изкомандва Дориан.

— Да, моля ви — добави Игнациус. Той се беше оттеглил в един ъгъл. — Някой може да пострада!

— Ти например! — ревна Лиз и запрати към Игнациус една пълна консерва бира, но той приклекна. — Хайде чупка, дебелак! — рече му Лиз. — Въздух да дишаме не ни остана от тебе!

— Момичета! — кресна Дориан към Фрида и Бети, които продължаваха да се боричкат и тениските им вече бяха прогизнали от пот. Те дишаха тежко-тежко, пуфтяха и теглеха стола из цялата кухня, като се бъхтеха ту в стената, ту в мивката.

— Хайде, стига вече! — провикна се Лиз към приятелките си. — Хората ще си рекат, че сте грубиянки.

Тя грабна друг стол и се намъкна помежду двете съпернички. После тръшна своя стол върху оня, за който Фрида и Бети се боричкаха, а тях двете разбута встрани. Двата стола с гръм и трясък се стовариха на пода.