Джон Тул - Сговор на глупци

Докато течаха началните надписи, Игнациус пръхтеше. Всички, които имаха пръст в този филм, бяха еднакво неприемливи. И най-вече художникът по декорите, който и преди много пъти го беше ужасявал. А главната героиня бе дори още по-нагла, отколкото в цирковия мюзикъл. Тук тя играеше умна и млада секретарка, която един възрастен светски мъж се опитваше да прелъсти. Той я закара на Бермудските острови с частния си самолет и я настани в един апартамент. През първата вечер, която щяха да прекарат заедно, тя направи опит за самоубийство точно когато развратникът отваряше вратата на спалнята й.

— Гнъс! — кресна Игнациус и обсипа с олигавени пуканки предните няколко реда. — Как смее да се прави на девица! Вижте поквареното й лице! Да се изнасили!

— Странни личности прибират тук на дневните прожекции — обърна се към приятелката си една жена с пазарска чанта. — Виж го само! И обеца си има!

Последва любовна сцена, заснета леко на безфокус, а Игнациус започваше да губи самообладание. Усещаше как го обзема истерия. Направи опит да остане мълчалив, но както се оказа — безуспешен.

— Снимат ги през няколко парчета тензух! — плюеше наляво и надясно той. — О, боже! А колко ли са набръчкани и отвратителни тези двамата? Аз май че ще повърна. Ще може ли някой в прожекционната кабина да запали лампите? Моля ви!

Той започна гръмко да тропа със сабята по ръкохватките на седалката си. По пътечката към него се приближи една възрастна разпоредителка и се опита да изтръгне сабята от ръцете му, но Игнациус се сборичка с нея и тя се стовари на земята. После стана и накуцвайки, се отдалечи.

Героинята, убедена, че честта й виси на косъм, преживяваше серия от налудни халюцинации, в които лежеше заедно с развратника. Леглото се понесе по улиците и по повърхността на плувния басейн в курортния хотел.

— Господи боже! Нима тези скверности ни се предлагат като комедия? — питаше Игнациус сред тъмнината. — Аз дори веднъж не се засмях. Очите ми недоумяват пред този обезцветен боклук! Тази жена трябва да бъде шибана с камшици, докато не отрони сетен дъх! Та тя подрива нашата цивилизация! Та тя е агентка, изпратена да ни унищожи! Моля ви! Нека някой, у когото се е съхранило поне мъничко благоприличие, да иде до таблото. В това кино стотици хора биват деморализирани! Дано се окаже, че от „Орфей“ са забравили да си платят тока и дойдат да им отвъртят бушоните.

Когато филмът свърши, Игнациус се провикна:

— Под това стандартно американско личице се крие изчадие на ада!

Щеше му се да остане на още една прожекция, но се сети за малкия уличник. А Игнациус не искаше да провали доброто начинание. Това момче му бе необходимо. Той едва-едва прескочи четирите празни кесии от пуканки, натрупали се пред седалката му по време на прожекцията. Чувстваше се напълно омаломощен. И емоционално изразходен при това. Заклатушка се с пъшкане по пътеката и излезе на слънчевата улица. Там, до таксиметровата колона на хотел „Рузвелт“, Джордж унило държеше под око количката.

— Мили боже! — ехидно рече той. — Мислех си, че никога няма да излезеш! Що за ангажимент си имал бе? Киното си гледал!

— Моля те! — въздъхна Игнациус. — Току-що ми бе нанесена травма. Хайде, бягай. Ще се срещнем утре, точно в един, на ъгъла на Канал и Ройъл.

— Окей, професоре! — Джордж взе пакетите и започна да се изнизва. — И ще си затваряме устата, нали така?

— Ще видим — заинати се Игнациус.

С треперещи ръце той изяде един хотдог и тайно хвърли око на снимката, която беше в джоба му. Гледана отгоре, фигурата на жената беше още по-внушителна и самоуверена. Разорена преподавателка по римска история или може би специалистка по история на средните векове? Ех, да беше показала лицето си! Онова, което тъй много го привличаше, бе усещането за самота, за безразличие, за уединена плътска и научна наслада, което се излъчваше от нея. Той погледна към нечетливия, мъничък адрес върху късчето амбалажна хартия. Бърбън стрийт. Разсъблечената жена бе в ръцете на рекламни изнудвачи. Какъв интересен образ за „Дневника“! Що се отнася до този труд, рече си Игнациус, чувствеността в него малко недостига. Тук-там му бяха нужни леки намеци, които да те накарат да примляснеш с уста. Навярно изповедта на тази жена щеше поне малко да го съживи.

Игнациус буташе количката си из Френския квартал и за един шеметен и кратък миг през ум му мина идеята да сплете интрига. Как само Мирна щеше да гризе от завист ръбчето на чашката еспресо! Той щеше да опише цял куп пикантни срещи с научната деятелка. Със своето минало и боециевски светоглед тя щеше да приеме стоически и като неизбежна съдба всичките му сексуални грубости и нетактични постъпки. Щеше да прояви разбиране. „Бъди добра към мен“ — щеше да й шепне той. Мирна вероятно подлагаше секса на същите яростни нападки, с които подхождаше и към социалния протест. Как ще се терзае само, когато й опише най-нежностните си наслади!