Джон Тул - Сговор на глупци

— Хем бяло копеле, хем толкова добре говори, пък кренвирши продава! Що така бе?

— Моля те, духай дима си някъде другаде. За жалост дихателната ми система не е на висота. Подозирам, че съм резултат на неимоверно икономично оплодяване от страна на баща си. Вероятно е изхвърлил спермата си доста импровизирано.

Какъв късмет, рече си Джоунс. Дебелогъзият се изсипа изневиделица точно когато най-много му трябваше.

— Ей, май си превъртял, да знаеш. Ти трябва да имаш готино бачкане, голям буик, и все от тоя десен. Уау! Климатик, цветен телевизор…

— Аз имам една много приятна работа — отвърна ледено Игнациус. — Работа на чист въздух, без да ме надзирават. Единствено краката ми си патят.

— Абе ако аз бях ходил на колеж, едва ли щях да влача количка с мръвки и да пробутвам на хората лайна с говна.

— Моля те! Райските продукти са от най-високо качество! — Игнациус удари със сабята си по бордюра. — А работиш ли в бар с толкова съмнителна репутация, нямаш право да обсъждаш хорските професии!

— Дрън-дрън! Ти да не мислиш, че ми е гот в „Нощна веселба?“ Айааа! И аз искам да постигна нещо. Готино бачкане, някое доходно местенце, че поне да вържа двата края!

— Точно както си и мислех — ядоса се Игнациус. — С други думи, ти искаш да станеш пълен буржоа. На всички са ви размътили главите! И сигурно мечтаеш да преуспееш или за нещо не по-малко отвратително.

— Абе ти взе, че ме разбра! Уау!

— Не разполагам с достатъчно време, за да обсъждам пропущенията в ценностните ти представи. Но при все това бих искал известна информация от теб. Случайно в бърлогата ви да има жена, отдала се на четене?

— Да, от сутрин до вечер ми пробутва нещо да чета и ми вика да се самообразовам. Много е свястна, да знаеш.

— О, боже мой! — Синьо-зеленикавите очи направо пламнаха. — Има ли някаква възможност да се срещна с този образец на съвършенство?

Джоунс се чудеше за какво въобще става дума.

— Уау! Щом искаш да я видиш, ще дойдеш някоя вечер да я гледаш как танцува с домашния си дзвер.

— О, небеса! Само не ми казвай, че тя е тази Харлет О’Хара!

— Да, тя е, тя е.

— Боеций плюс домашно животно! — промърмори Игнациус. — Каква находка!

— Почваме след два-три дена бе, човек! Да вземеш да се домъкнеш, ей! Това е най-пекантното представление, което някога съм гледал. Уау!

— Мога единствено да се надявам да го видя — рече с уважение Игнациус. Бляскава сатира на упадъчния стар Юг, поставена пред невежите свине, стекли се в „Нощна веселба“. Клетичката Харлет! — Я кажи, що за животинче си има?

— А, това не мога ти каза. Сам трябва да го видиш! Тва представление е страшна изненада! А и тя кви ги плямпа! Тва не е просто някакъв си стриптийз. Тя приказва!

О, небеса! Язвителна реплика, която никой сред публиката не ще схване в цялата й същност! Той трябва да види Харлет! Трябва да се свърже с нея!

— Има още нещо, което бих желал да разбера, сър — рече Игнациус. — Нацистката, собственичка на тази помийна яма, всяка вечер ли е тук?

— Кой? Мис Лий? А, не — вътрешно се усмихна Джоунс. Саботажът вървеше повече от добре. Дебелогъзият наистина искаше да дойде в „Нощна веселба“. — Тя вика, че Харла О’Хорър е толкова кадърна и така си я бива, че нямало нужда да идва нощем да наглежда заведението. Вика, че почне ли Харла да играе, щяла да замине на почивка в Калифорния. Уау!

— Какъв късмет! — изпелтечи Игнациус. — Е, аз ще дойда да видя изпълнението на мис О’Хара. Можеш тайно да ми запазиш масичка до сцената. Трябва да видя и да чуя най-подробно всичко.

— Айааа! Ше те чакаме с нетърпение, да знаеш! След два-три дена, не забравяй! Ще те обслужиме възможно най-добре!

— Джоунс, да не би да си говориш с тоя там? — викна Лана иззад вратата.

— Не се тревожете, тръгвам си — обърна се към нея Игнациус. — Вашият помагач ме ужаси до смърт. Вече никога не ще допусна грешката дори да мина покрай безчестната ви кочина!

— Чудесно — отвърна Лана и затръшна вратата.

Игнациус изгледа радостно и съучастнически Джоунс.

— Ей, слушай — рече онзи. — Я ми кажи нещо, преди да се изметеш. Кво трябва да направи едно черно копеле, че хем да не е скитник, хем да не се трепе за стотинки?

— Моля те! — Игнациус се опита да напипа бордюра през престилката си, за да се изправи. — Ти едва ли можеш да разбереш на какъв погрешен път си. Всичките ти ценностни представи са погрешни. Когато стигнеш до върха или там, където искаш да отидеш, ще получиш нервно разстройство или нещо още по-страшно. Да са ти известни негри с язва? Разбира се, че не! Живей си самодоволно в някой коптор. Благодари на Фортуна, че си нямаш свирепа родителка, която безмилостно да те преследва! Чети Боеций.