Джон Тул - Сговор на глупци

— А ще посмея ли? — Игнациус зададе въпроса сам на себе си, като в разсеяността си блъсна количката в една паркирана кола. Дръжката й се заби в корема му и той се оригна. Нямаше да казва на жената как е попаднал на нея. Най-напред щяха да разискват върху Боеций. Тя щеше да остане поразена!

Игнациус откри адреса и възкликна:

— О, боже мой! Клетата жена е в ръцете на демони!

Той огледа фасадата на „Нощна веселба“ и се затътри до стъклената витрина, за да прочете афиша. На него бе написано:

РОБЪРТА И. ЛИЙ

представя

ХАРЛЕТ О’ХАРА

хубавицата девица

(и нейния любимец!)

Коя ли бе Харлет О’Хара? И по-важното: що за любимец бе това? Игнациус беше заинтригуван. И тъй като се боеше да не привлече вниманието на собственицата нацистка, той седна неудобно на бордюра и реши да чака.

Лана Лий наблюдаваше Дарлин и птицата. Бяха почти готови за премиерата. Ех, дано само Дарлин не обърка репликата! Тя се отдалечи от сцената, даде на Джоунс няколко допълнителни напътствия за това как да чисти под столчетата на бара и отиде да надзърне през шпионката на тапицираната врата. Стига толкова — цял следобед бе гледала представлението. А то посвоему бе наистина много хубаво. Пък и Джордж носеше печалба с новата стока. Нещата вървяха на добре. А и Джоунс като че ли най-сетне бе сломен.

Лана отвори вратата и кресна към улицата:

— Ей, ти! Я да ми се махаш от бордюра, тип неден!

— Моля ви! — отвърна й оттам един плътен глас и направи пауза, за да измисли някакво оправдание. — Дал съм кратка почивка на изнемощелите си нозе.

— Върви да ги отпочиваш другаде! Разкарай оттук скапаната си количка!

— Позволете да ви уверя, че не съм припаднал по свое желание пред тази газова камера — бърлогата ви. Не дойдох отново тук по своя воля. Нозете ми просто престанаха да функционират. Парализирах се!

— Върви да се парализираш на другата пресечка. Само ти ми трябваш пак да се мотаеш тука, та да ми опропастиш капиталовложенията! С тая обеца приличаш на хомо. Хората ще си рекат, че това е педерастко заведение. Да те няма!

— Хората никога не ще допуснат подобна грешка! Не подлежи и на съмнение, че вие държите най-чистия и светъл бар в този град! Ще проявите ли желание да си закупите един хотдог?

Дарлин излезе отвътре и възкликна:

— Я виж ти кой бил! Как е клетата ти майчица?

— О, боже мой! — прокънтя гласът на Игнациус. — Защо ли Фортуна ме доведе точно тук?!

— Хей, Джоунс! — викна Лана. — Престани да блъскаш метлата и ела да прогониш оттука тоя тип!

— Съжалявам, ама надницата на пъдаря е от педесе нагоре!

— Как грубо само се държиш с майчицата си! — обади се Дарлин откъм вратата.

— Едва ли някоя от вас е чела Боеций! — въздъхна Игнациус.

— Не говори с него! — сопна й се Лана. — Той е от най-гадните въздухари. Джоунс, давам ти две секунди да дойдеш тук, иначе пускам донос и заедно с тоя тип ще те приберат за скитничество! От умници до гуша ми дойде!

— Един господ знае какъв ли щурмовак ще ми се нахвърли и ще ме пребие до смърт — хладно заключи Игнациус. — Но не можете да ме уплашите. Вече преживях травмата си за деня.

— Айааа! — скокна Джоунс, като надникна през вратата. — Дебелогъзата зелена шапка! Лично! В плът и кръв!

— Както виждам, предвидливо сте решили да наемете един особено ужасяващ негър да ви пази от разгневените и измамени клиенти!

— Изритай го!

— Уау! Ама как се изритва слон?

— Погледнете тези тъмни очила. Не ще и съмнение, че организмът му е плувнал в наркотици.

— Влизай вътре, дяволите да те вземат! — кресна Лана към Дарлин, която се беше втренчила в Игнациус. А след като я избута навътре, се разкрещя към Джоунс: — Хайде бе! Разкарай го!

— Извади бръснача си и ме съсечи! — поде Игнациус, щом Лана и Дарлин се прибраха вътре. — Хвърли кофа прах за пране в лицето ми! Прободи ме! Едва ли някога ще разбереш, че именно моята любознателност в областта на гражданските права ме доведе до положението на осакатен продавач на хотдог. Поради становището си по расовите въпроси аз изгубих невероятно перспективен служебен пост. Хромите ми нозе са само индиректен резултат от чувствителното ми обществено съзнание.

— Уау! „Гащи Ливай“ те изритаха, задето се опита да набуташ все що беше черно в пандиза, а?

— А ти откъде разбра? — предпазливо запита Игнациус. — И ти ли участваше в този донемайкъде изтърсашки преврат?

— Не, хората разправят.

— Нима? — полюбопитства Игнациус. — Те без съмнение са споменали за осанката и държанието ми. Следователно не съм безизвестен. Е, не че вече съм станал легенда, но… Навярно твърде прибързано изоставих това движение. — Игнациус се разтапяше от удоволствие. След толкова много мрачни дни този бе на път да просветлее. — Вероятно съм се превърнал в нещо като мъченик. — Той се оригна. — Искаш ли да хапнеш един хотдог? Аз обслужвам вежливо, независимо от цвета и вероизповеданието. Ние, продавачите на райска стока, сме пионери в областта на обществените компромиси.