Джон Тул - Сговор на глупци

— Всеки ден ще ти плащам по два долара.

— Нима? — заинтересува се Игнациус. — В такъв случай ще трябва да ми платиш наема за цяла седмица предварително. Не се занимавам с дребни суми.

Джордж отвори портфейла си и даде на Игнациус осем долара.

— Ето. С двата, които вече взе, прави десет за седмицата.

Игнациус натъпка щастливо новите банкноти в джоба си и изтръгна един пакет изпод мишницата на Джордж с думите:

— Трябва да проверя какво съхранявам. Сигурно продаваш наркотици на децата.

— Хей! — помъчи се да го възпре Джордж. — Не мога да предам стоката, ако е разпечатана!

— Толкова по-зле за теб! — Игнациус отстрани момчето и разкъса амбалажната хартия. Вътре имаше тесте от нещо като пощенски картички. — Какво е това? Нагледни помагала по гражданско право или по някой друг точно толкова безсмислен гимназиален предмет?

— Дай ми ги, кретен такъв!

— О, боже мой! — Игнациус се втрещи в онова, което видя. Веднъж в гимназията някой му беше показал порнографска снимка и той бе припаднал върху чешмата и си бе контузил ухото. Но тази снимка бе далеч по-съвършена. Гола жена седеше в крайчеца на един чин, точно до някакъв глобус. Лицето й бе скрито зад дебела книга. Докато Джордж правеше опит да избегне ударите, които свободната лапа сипеше с безразличие, Игнациус внимателно огледа заглавието на корицата: Аниций Манлий Северин Боеций: УТЕХАТА НА ФИЛОСОФИЯТА. — Да вярвам ли на очите си?! Какъв интелект! Какъв вкус, о, боже мой!

— Върни ми ги!

— Тази си е моя! — Игнациус злорадо пъхна в джоба си снимката, която беше най-отгоре. Той върна на Джордж разкъсания пакет и погледна останалото между пръстите му парченце амбалажна хартия. На него имаше някакъв адрес. И него пъхна в джоба си. — За бога, откъде се сдоби с тях? Коя е тази премъдра жена?

— Не е твоя работа.

— Разбирам. Тайна операция. — Игнациус се замисли за адреса върху парченцето хартия. Той самичък щеше да разследва всичко. Една мизерстваща интелектуалка правеше какво ли не за някой и друг долар. Светозрението й явно беше доста проницателно, ако се съдеше по онова, което тя четеше. Възможно бе да се намираше в положението на Младия труженик — пророчица и философка, запратена в една враждебно настроена епоха от сили, които не можеше да обуздае. Игнациус трябваше да се види с нея! Тя може би щеше да предложи някои нови и ценни прозрения. — При все лошите си предчувствия ще ти предоставя своята количка. Но този следобед ти ще трябва да я наглеждаш. Имам изключително неотложен ангажимент.

— Ей, кво значи това? Колко няма да те има?

— Около два часа.

— В три часа трябва да съм в центъра.

— Е, днес малко ще позакъснееш — ядоса се Игнациус. — И без това вече паднах толкова под нивото си, като ти позволих да издевателстваш над долапчето ми за хлебчета. Радвай се, че не те предадох на полицията. Сред техните редици имам един гениален приятел, един коварен таен агент — полицая Манкузо. Нужна му е точно такава възможност, каквато случай като твоя би предложил. Падни на колене и бъди признателен за моето благоволение!

Манкузо ли? Не беше ли това името на тайния агент, който го беше спрял в тоалетната? Джордж внезапно стана много угрижен.

— И как изглежда тайният ти приятел? — подигравателно подметна той, опитвайки се да бъде храбър.

— Той е дребен и неуловим. — Гласът на Игнациус прозвуча лукаво. — Непрекъснато се преобразява по най-различен начин и е олицетворение на волевия дребосък, който припка насам-натам във вечно дирене на мародери. За известно време си бе избрал прикритието на тоалетната в една чакалня, но вече отново броди по улиците и всеки момент е на мое разположение.

Нещо започна да изпълва гърлото на Джордж и да го дави.

— Това е капан! — преглътна той.

— Достатъчно те слушах, уличнико. Да насърчаваш падението на един благороден учен от женски пол! — изрева Игнациус. — Трябва да целуваш подгъва на престилката ми от признателност, че не посветих Шерлок Манкузо в злочестите ти деяния. След два часа да си пред кино „Орфей“!

Игнациус величествено се разля на талази по Комън стрийт. Джордж тури двата пакета в долапчето и седна на бордюра. Какъв късмет! Да попадне на приятел на Манкузо! Грамадният продавач го държеше в ръцете си. Той гневно изгледа количката. Сега не само пакетите, а и големият тенекиен хотдог му се тръсна на главата!

Игнациус захвърли парите на касата и буквално се втурва в киното, като се клатушкаше между редовете по посока на екрана. Чудесно си беше разчел времето! Филмът току-що започваше. А момчето с прелестните снимки бе истинско откритие! Игнациус се зачуди дали щеше да успее да го изнуди всеки следобед да стои край количката. А и този хлапак не на шега бе подскочил, като спомена, че има приятел в полицията.