Джон Тул - Сговор на глупци

Джордж си бе избрал за наблюдателница едно местенце на Пойдрас стрийт, точно срещу гаража на „Разносна търговия с райска стока“. Беше запаметил името, изписано на количката, и бе издирил адреса на тази фирма. Цяла сутрин беше чакал огромния продавач, който така и не се мярна. Дали не го бяха уволнили за това, че е намушкал оня педераст на Пайрътс Али? По обяд бе напуснал наблюдателния си пост, за да отиде до Квартала и да вземе пакетите от мис Лий. Сега отново бе на Пойдрас стрийт и се чудеше кога ли оня ще се появи. Джордж бе решил да се опита да бъде мил с него и веднага да му бутне няколко долара. Продавачите на хотдог вероятно са бедни. Няколко доларчета щяха да му дойдат добре дошли. Този продавач щеше да е великолепен параван. Така и нямаше да схване какво може да се случи. А пък уж имаше добро образование…

Най-после, малко след един часа, бялата престилка се изсипа от тролея на талази, които се разбиха в гаража. След няколко минути въпросният образ вече буташе количката си по тротоара. Джордж забеляза, че той пак носеше обецата, шалчето и сабята. Щом си ги слагаше в гаража, значи бяха търговски трикове. А по начина, по който говореше, си личеше, че дълго време е ходил на училище. Сигурно точно това го беше докарало дотук. Джордж не беше глупав и се измъкна от даскалото при първата възможност= Не искаше да свърши като тоя.

Сега го наблюдаваше как побута количката няколко метра, как спря и залепи отпред лист от бележник. Щеше да подходи към него психологически, подходът щеше да е нагоден към образованието на продавача. Това плюс парите щяха да му подсигурят наемането на долапчето за хлебчета.

Внезапно един старец подаде глава от гаража, втурна се подир продавача и го цапардоса по гърба с дългата си вилица.

— Върви бе, маймуно! — крещеше старецът. — И без това закъсня! Вече минава пладне! Или днеска ще ми донесеш печалба, или…

Продавачът започна спокойно и хладно да говори нещо, Джордж не разбра какво, но онзи не престана още дълго време.

— Не ме интересува! Ако ще майка ти да взема и наркотици! — беше отговорът на стареца. — Не ща да слушам повече за автомобилни катастрофи, за сънища, за проклетата ти престилка и тям подобни дивотии! А сега изчезвай оттука, орангутанище такова! Днес искам най-малко пет долара от тебе!

С придадената от стареца начална скорост продавачът избута количката от ъгъла и изчезна по посока на Сейнт Чарлс стрийт. Веднага щом дядката се завърна в гаража, Джордж се понесе по следите на количката.

Игнациус буташе количката си по Сейнт Чарлс срещу движението, към Френския квартал, без да знае, че го следят. Предишната вечер бе останал толкова до късно да подготвя лекцията си за събранието, че почти до обяд не успя да се надигне от пожълтелите чаршафи, а и тогава единствено зверските удари и крясъците на майка му го разбудиха. Сега, излязъл веднъж на улицата той бе изправен пред един проблем. Днес в кино „Орфей“ беше първата прожекция на „изтънчената комедия“. Бе успял с кръв и пот да изкопчи от майка си десет цента за път, макар и те да й се свидеха. Сега трябваше бързо-бързо да продаде пет-шест хотдога, да паркира някъде количката и да се добере до киното, тъй щото невярващите му очи да могат да погълнат всеки миг на цветно богохулство.

Унесен в размисли относно това как да се спечелят мъничко пари, Игнациус дълго време не забеляза, че количката му се движи по права и непоколебима линия. Когато се опита да мине по-близо до бордюра, тя дори не помръдна. Той спря и видя, че една от велосипедните гуми се бе заклещила в процепа на трамвайната релса. Опита с друсане да я измъкне оттам, но количката бе твърде тежка и дори не помръдна. Наведе се и опита да я повдигне отстрани. И както беше пъхнал ръцете си под големия тенекиен хотдог, той дочу през леката омара камбанката на приближаващия се трамвай. По ръцете му се появиха малки твърди пришки, а клапата след няколко мига неистово колебание се затръшна. Игнациус лудешки задърпа нагоре тенекиения хотдог. Велосипедната гума се изстреля от релсата, вдигна се във въздуха, побалансира там известно време, а после количката с гръм и трясък се преобърна на едната си страна и колелото зае хоризонтално положение. Едно от малките капачета се открехна и депозира насред улицата няколко кренвирша, от които се вдигаше пара.

— О, боже мой! — промърмори Игнациус, като гледаше как силуетът на спрелия на съседната пресечка трамвай започва да става все по и по-ясен. — Каква да проклетия ми е намислила сега Фортуна?