Джон Тул - Сговор на глупци

Мис Трикси се вторачи за минутка в него, после заби ченето си в ръката му. Гонзалес дочу виковете му от фабриката. Не знаеше дали да изостави обгорения Палермо и да провери какво се е случило, или да остане във фабриката, където работниците бяха започнали да танцуват по двойки в ритъма на високоговорителите. В „Панталони Ливай“ се налагаше да си на сто места едновременно.

Докато пътуваха сред солените мочурища обратно към брега в спортната кола, мисис Ливай придърпа поклащащата се от ветреца козина към врата си и каза:

— Ще създам фондация.

— Чудесно. Особено ако адвокатът на Ейбълман ни обере парите.

— Няма да успее. Младият идеалист е хванат натясно — рече спокойно тя. — Полицейско досие, подтикване към бунт… Характеристика за чудо и приказ!

— Охо, май доста бързо се съгласи, че младият ти идеалист е престъпник.

— Очевидно е бил съвсем сам.

— Но ти искаше да се докопаш до мис Трикси.

— Точно така.

— Е, няма да има фондация.

— Сузън и Сандра ще бъдат потресени, като разберат, че твоето лентяйско отношение към живота едва-що не ги разори, че тъй като не отделяш време дори да надникнеш в собствената си фирма, сега някой си ни съди за половин милион. Това колко ли ще отврати децата! Досега поне материално ги беше подсигурявал. Сузън и Сандра ще бъдат потресени, като разберат, че за малко — и е щяло да се наложи да станат проститутки или нещо още по-лошо.

— От това поне щяха да изкарат малко парички. А както са поставени нещата, сега всички са добре дошли, и то безплатно.

— Моля те, Гюс. Повече нито дума! Дори в моята ограбена душевност се е съхранило известно чувство. Не мога да ти позволя така да клеветиш децата! — Тя въздъхна самодоволно. — Тази работа с Ейбълман е най-опасният от всичките ти пропуски, заблуди и грешки, допуснати с течение на времето. Косите на дечицата ще се изправят, когато прочетат за всичко това! Аз, разбира се, няма да ги плаша предварително, ако искаш…

— Колко ти трябват за фондацията?

— Още не съм решила. В момента набелязвах правилника и изискванията.

— А може ли да попитам как ще се именува тази фондация, мисис Гугенхайм? Фондация за изнудване „Сузън и Сандра“?

— Ще се именува фондация „Леон Ливай“ в памет на баща ти. Аз трябва да сторя нещо в негова чест, за да компенсирам онова, което ти не си направил. Наградите ще се раздават в памет на този велик човек.

— Разбирам. С други думи, ще обкичваш с лаври разни старци, отличили се единствено с неповторимата си злоба.

— Моля те, Гюс! — Мисис Ливай му направи знак с ръкавицата да замълчи. — Децата бяха очаровани от онова, което им написах за проекта „Мис Трикси“. А фондацията ще ги накара да се гордеят с името, което носят. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, за да компенсирам твоя пълен провал като баща.

— Получаването на награда от фондация „Леон Ливай“ ще бъде публично оскърбление за всеки нормален човек. И тогава на главата ти ще се стоварят купища дела за обида, купища искания за обезщетение, и то от страна на удостоените с нея. Я остави тези работи. А какво стана с бриджа? Хората все още го играят. И не можеш ли да ходиш на голф в Лейкуд? Продължи си уроците по танци. Запиши и мис Трикси.

— Ще бъда съвсем откровена с теб — мис Трикси през последните няколко дни започна да ме отегчава.

— Ето защо процедурите за подмладяване тъй скоростно приключиха.

— Направих за тая жена всичко, което бе по силите ми. Сузън и Сандра се гордеят с това, че толкова време се опитвах да я поддържам дейна.

— Е, значи няма да има фондация „Леон Ливай“.

— Нима това те отвращава? Усещам отвращението в гласа ти. Да, чувам го! А има и враждебност. Гюс, за твое добро ще бъде. Този лекар, в Центъра за медицинско изкуство. Спасителят на Лени. Преди да е станало твърде късно. Отсега нататък всяка минута трябва да си ми под око, за да те накарам колкото се може по-скоро да се обадиш на идеалиста престъпник. Аз си те познавам. Ще отлагаш, ще отлагаш и Ейбълман ще прати някой камион да обере всичко от дома ни.

— В това число и тренажора.

— Колко пъти да ти казвам?! — изкрещя мисис Ливай. — Не намесвай тренажора в тази каша! — Тя приглади разрошилата се козина. — И се обади на тоя психо Райли, преди Ейбълман да почне да сваля джантите на спортната кола. С човек като Райли той не може да спечели делото. Докторът на Лени ще го прегледа и ще го приберат някъде, откъдето няма да може да вреди на хората. Слава богу, че Сузън и Сандра няма да разберат как за една бройка щяха да хукнат да продават фасове марихуана по къщите! Сърчицата им щяха да се пръснат, ако знаеха с какво безгрижие собственият им баща направлява техните съдбини!