Джон Тул - Сговор на глупци

— Абсолютно нищо! — изписука той. — За първи път виждам това писмо!

— Ти водиш кореспонденцията.

— Това не съм го писал аз! — Устните му потреперваха. — Такова нещо не бих сторил на „Панталони Ливай“!

— Зная, зная… — Мистър Ливай се опита да размисли. — Но някой чудесно ни е подредил!

Той отиде до кантонерките, избута настрана Залатимо, който продължаваше да се чеше, и отвори шкафа с надпис „Ейбълман“. Но папки вътре нямаше. Беше напълно празен. Отвори и някои от другите кантонерки, но в половината от тях също нямаше нищо. А при такова положение как да се защитаваш срещу дело за обезщетение?

— Вие какво правите с архивата бе, хора?

— И аз това се чудех — промърмори Залатимо.

— Гонзалес, как се казваше оная изкукала грамада, оня дебелият със зелената шапка, който работеше тук?

— Мистър Игнациус Райли. Той се разпореди да пуснат писмото. — Но кой го беше съчинил това ужасно нещо?

— Ей, вие! — викна Джоунс по телефона. — Абе при вас в „Гащи Ливай“ още ли бачка един дебелогъз със зелена шапка? Една тлъста, бяла гад с мустаци?

— Не, вече няма такъв — отвърна Гонзалес с пискливия си гласец и затръшна слушалката.

— Кой беше? — попита мистър Ливай.

— О, не зная. Някой търсеше мистър Райли. — Шефът на кантората избърса челото с носната си кърпа. — Човекът, който се опита да накара работниците от фабриката да ме убият.

— Райли ли? — обади се мис Трикси. — Това не беше Райли, а…

— Младият идеалист? — изхлипа мисис Ливай. — Кой го търсеше?

— Не зная, но по гласа приличаше на негър.

— Нищо чудно — рече мисис Ливай. — Тръгнал е да помага на други злочести създания. Обнадеждаващо е да разбереш, че е съхранил идеализма си.

Мистър Ливай обмисляше нещо и попита шефа на кантората:

— Та как се казваше оня, изкукалият?

— Райли. Игнациус Дж. Райли.

— Така ли? — полюбопитства мис Трикси. — Странна работа. Пък аз все си мислех, че е…

— Мис, Трикси, моля ви! — ядоса се мистър Ливай. Тоя балон Райли е бил на работа във фирмата по времето, когато е било изпратено писмото до Ейбълман. — Мислиш ли, че Райли би написал такова писмо?

— Може би — отвърна Гонзалес. — Не зная. Възлагах му големи надежди, докато не накара онзи работник да ми разбие главата.

— Така, разбира се — простена мисис Ливай. — Защо пък да не припишете това на младия идеалист? Пъхнете го в затвора, откъдето идеализмът му няма да ви притеснява. Но хора като него не се занимават с подмолни дела. Почакай само Сузън и Сандра да разберат! — Мисис Ливай направи жест, който обясняваше как двете момичета направо ще изпаднат в шоково състояние. — Обаждат се тук негри, за да търсят неговите напътствия. А вие сте на път да го уличите! Не мога повече да понасям това, Гюс! Не мога! Не мога!

— Сигурно тогава искаш да кажа, че аз съм го написал?

— Разбира се, че не! — кресна на мъжа си мисис Ливай. — Нима трябва да завърша живота си в приют? Ако младият идеалист го е написал, ще иде в затвора за фалшификация!

— Ей, какво става тук? — попита Залатимо. — Ще го затворят ли това бунище? Ще ми се да знам все пак.

— Млъквай, гангстер неден! — изкрещя вбесена мисис Ливай. — Млъквай, преди да сме ти го приписали на теб!

— Кво?

— Можеш ли мъничко да покротуваш? Всички ни объркваш — каза на жена си мистър Ливай, а после се обърна към завеждащия: — Дай ми телефона на този Райли.

Мистър Гонзалес събуди мис Трикси и я попита къде е телефонният указател.

— Аз държа всички указатели и никой няма да ги ползва! — отсече тя.

— Тогава потърсете номера на Райли от Константинопъл стрийт.

— Е, добре де, Гомес — изръмжа мис Трикси. — Почакай малко!

Тя извади трите телефонни указателя, които бе складирала на скришно място в бюрото си, и след като подробно разгледа страниците им с една лупа, каза един номер.

Мистър Ливай го набра и някакъв глас му отговори:

— Добро утро! Химическо чистене „Ригал“.

— Дайте ми един от тези указатели! — викна мистър Ливай.

— Няма! — изхриптя мис Трикси и стовари ръката си връз книгите, сякаш за да ги пази с току-що лакираните си нокти. — Само ще го изгубиш. Аз ще намеря номера. Трябва да ви кажа, че сте много нетърпеливи и избухливи хора. Това, че ви дойдох на гости, ми скъси живота с десет години! Защо не го оставите на мира клетичкия Райли? И без това вече го изхвърлихте за едното нищо.

Мистър Ливай набра втория номер, който тя му даде. Жена, чийто глас издаваше, че леко си е пийнала му обясни, че мистър Райли ще се прибере чак привечер. После се разплака, а това потисна мистър Ливай, който й поблагодари и затвори.