Социална забележка : Нехайната към задълженията си моя родителка отново е излязла, което далеч не е зле. Яростните нападки и тормозните й атаки срещу същността ми въздействат отрицателно върху клапата. Каза ми, че излиза, за да присъства на коронясването на Майската кралица в някаква църква, но тъй като сега не е май, аз съм склонен да се съмнявам в искреността й.
Всеки момент в едно кино в центъра ще пуснат „изтънчената комедия“, в която ще играе любимата ми филмова звезда. Трябва някак си да присъствам на първата прожекция! Представям си на какво ще прилича това най-ново филмово издевателства, гордо развяло вулгарщините си пред лицето на теологията и геометрията, на вкуса и благоприличието. (Не мога да си обясня своя натраплив импулс да ходя на кино; отстрани изглежда почти така, като че филмите са „в кръвта ми“.)
Здравна забележка : Коремът ми прехвърли всякакви граници. Шевовете на престилката заплашително пропукват.
Доскоро Таб, вам Млад труженик — пацифист
Мисис Ливай помогна на преобразената мис Трикси да се изкачи по стълбите и отвори вратата.
— Това е „Панталони Ливай“! — озъби се онази.
— Ние пак сме тук, където сме желани и необходими, скъпа! — Мисис Ливай говореше така, сякаш утешаваше някое дете. — Как липсваше на всички! Мистър Гонзалес всеки ден се обаждаше по телефона да моли да те върнем. Чудесно е да знаеш, че си тъй жизненонеобходима за търговията, нали?
— Мислех, че са ме пенсионирали! — Огромните зъби щракнаха като капан за мечки. — Вие ме изиграхте!
— Е, сега доволна ли си? — попита жена си мистър Ливай. Той вървеше зад тях и носеше една от торбите на мис Трикси. — Ако имаше нож у себе си, щеше да се наложи веднага да те карам в болница.
— Чуй сам този плам в гласа й! — рече мисис Ливай. — Каква енергичност! Това е направо невероятно!
Мис Трикси опита да се откъсне от мис Ливай, когато влизаха в кантората, но обувките с токчета не й дадоха двигателната сила, която бе свикнала да получава от платненките, и само се клатушна.
— Тя се връща ?! — съкрушено извика Гонзалес.
— Можете ли да повярвате на очите си? — попита го мисис Ливай.
Мистър Гонзалес бе принуден да погледне към мис Трикси, чиито очи представляваха изтощени басейнчета, обрамчени със синкави сенки. Устните й бяха разширени от оранжева линия, която едва-що не допираше ноздрите. Недалеч от обеците й няколко сиви кичура бяха успели да избягат изпод черната перука, а тя леко се беше килнала встрани. Късата пола излагаше на показ съсухрените криви крака, а дребните й ходила правеха обувките с токчета да изглеждат като обувки за ски. Дни наред беше дремала под кварцовата лампа и вече беше обгоряла до златистокафеникаво.
— Изглежда чудесно — рече Гонзалес. Гласът му прозвуча неестествено, а усмивката му беше още по-неубедителна. — Каква неоценима услуга сте й направили, мисис Ливай!
— Аз съм много привлекателна жена! — профъфли мис Трикси.
Мистър Гонзалес нервно се изсмя.
— Вижте какво — обърна се към него мисис Ливай. — Много от проблемите на жената са породени точно от подобен вид отношение. Да й се присмиват най-малко й е нужно!
Мистър Гонзалес направи безуспешен опит да целуне ръката на мисис Ливай.
— Гонзалес, искам да я накараш да се почувства желана. На жената пипето все още й сече. Възложи й работа, която да пораздвижи тази природна даденост. Дай й повече власт. Тя крайно много се нуждае от това да играе активна роля в търговията.
— Не ще и съмнение — съгласи се Гонзалес. — Все това съм й повтарял. Нали така, мис Трикси?
— Кой?! — озъби се мис Трикси.
— Открай време настоявам да поемете върху плещите си повече отговорност и повече власт! — кресна шефът на кантората. — Нима не е така?
— О, я млъквай бе, Гонзалес! — Зъбите на мис Трикси потрепваха като кастанети. — А да си ми купил случайно шунката, дето ми беше за Великден? Я отговори сега!
— Прекрасно! Позабавлява се, нали? Да си вървим — подкани жена си мистър Ливай. — Хайде, че започвам да се чувствам потиснат.
— Един момент — обади се Гонзалес. — Имам писмо за вас.
В мига, в който шефът на кантората се упъти към писалището си, за да донесе пощата, от задната страна на помещението се чу трясък. Всички, с изключение на мис Трикси, която вече дремеше върху бюрото, се обърнаха и впериха очи към архивата. А там един изключително висок човек с дълга черна коса вдигаше чекмеджето, което беше паднало на пода. Той натъпка криво-ляво съдържанието му и с гръм пъхна чекмеджето на място.
Читать дальше