Джон Тул - Сговор на глупци

— Айрини! — извика Санта. — Та ти дори не ги познаваш тия хора!

— Е, не е лъжа — съгласи се вяло мисис Райли.

Като влязоха в киното, между Санта и мистър Робишо започна спор относно това кой ще купи билетите. Мисис Райли заяви, че тя би ги купила, стига да не се налагаше до края на седмицата да изплати поредната вноска за тромпета на Игнациус. Но мистър Робишо беше непреклонен и в крайна сметка Санта го остави да направи каквото си беше наумил.

— Все пак — рече му тя, когато той подаваше билетите на двете си дами, — ти нали си и най-заможният от нас…

Тя смигна на мисис Райли, чиито мисли отново се бяха устремили към табелката, която Игнациус отказа да й разясни. През по-голямата част от филма си мислеше за шеметно намаляващата му заплата, за вноската за тромпета, за обезщетението за повредения балкон, за обецата и табелата. Единствено щастливите възклицания на Санта: „Какво съкровище, ей!“ и „Само й виж шикозната рокличка, Айрини!“ — връщаха мисис Райли към онова, което ставаше на екрана. Но внезапно нещо друго я отвлече от размислите за сина и за проблемите й, които пък бяха свързани с него. Мистър Робишо нежно улови ръката й и я задържа в своята. Мисис Райли така се стъписа, че не посмя и да помръдне. Защо филмите винаги настройваха така любовчийски мъжете, които бе познавала — мистър Райли и мистър Робишо? Тя се вторачи в екрана с невиждащ поглед, но съгледа там не Деби Рейнълдс и цветните й лудории, а по-скоро Джийн Харлоу в черно-бели краски.

Мисис Райли тъкмо се чудеше как да откопчи ръката си и да офейка от киното, когато Санта възкликна:

— Виж я само, Айрини! Бас ловя, че мъничката Деби ще си има бебче!

— Ще си има какво?! — необуздано изпищя мисис Райли, после избухна в неудържими сълзи и хлипания, и не се успокои, докато стреснатият мистър Робишо не положи внимателно кестенявата й главица върху рамото си.

Драги читателю,

„Природата сътворява по някой и друг глупак, но самодоволниците всякога са дело на човека.“

Адисън

Днес като влачех каучуковите подметки на ботушите си за сафари по вехтия калдъръм на Френския квартал, тъй че дебелината им все повече се доближаваше до тази на станиола, правейки опит да изкопча прехраната си от това нехайно и немилостиво общество, аз бидох приветстван от един стар и скъп познайник (поел по пътя на порока). След неколкоминутен разговор, при който с лекота наложих моралното си превъзходство спрямо този дегенерат, внезапно усетих, че отново съм се унесъл в размисли върху кризата на нашата епоха. Моят разум, открай време неподатлив на контрол и необуздан, ми нашепваше план тъй дързък и прекрасен, щото потръпнах само при мисълта за онова, което чувам. „Занемей! — простенах умолително към богоподобния си мозък. — Това е безумие!“ Но все пак изслушах напътствията му. Той ми предлагаше възможността ДА СПАСЯ СВЕТА ЧРЕЗ ИЗВРАТЕНОСТТА. Там, върху износения калдъръм на Френския квартал, аз спечелих за своята кауза подкрепата на този клюмнал човешки цветец, който ми обеща да сбере съратниците си в безпътното самодоволие под знамето на братството.

Първата ни стъпка ще е да изберем някой измежду техните среди на високопоставена длъжност — президент например, ако Фортуна благосклонно ни позавърти. Сетне те ще проникнат и в армията. Цялата им служба като войници ще отива в приобщение един към друг, в преправяне на униформите така, че да стоят като саламени обвивки по телата им, в изобретяването на най-различни нови бойни одеяния, в уреждането на коктейли и т.н., и време за бойни действия никога не ще им остава. Онзи, когото най-накрая ще произведем в звание НАЧАЛНИК-ЩАБ, ще се интересува само от модния си гардероб, който ще му дава възможност да бъде ту началник-щаб, ту абитуриентка, в зависимост от моментното му хрумване. Окуражени от успеха, който сдружените им съмишленици вече ще са постигнали у нас, извратените от целия свят ще обединят усилията си, за да завземат армиите в съответните страни. В някои реакционни държави, в които изкълчените души ще срещнат трудности при завладяване на ръководните постове, ще изпратим на помощ бунтовнически отряди, които да им съдействат при сваляне на правителствата. Когато най-накрая съборим всички съществуващи правителства, не ще има повече войни, а светът ще се удоволства в оргии, провеждани стриктно по протокола и съвсем интернационални по дух, защото тези хора наистина успяват да преодолеят стандартните национални различия. Умовете им преследват една цел, те представляват общност, те мислят като един.