Джон Тул - Сговор на глупци

— Кой? Кво да чета?

— Боеций ще ти докаже, че стремленията ни са крайно безсмислени, че трябва да се научим на смирение. А относно него попитай мис О’Хара.

— Слушай бе. На тебе ще ти е гот ли половин живот да си скитник?

— И още как! Самият аз бях скитник, но в по-щастливи и по-ведри дни. Ех, ако бях на твое място! Само веднъж месечно щях да мръдвам от стаята си, и то за да получавам сумата, полагаща ми се като помощ за безработен. Осъзнай догде е време колко благосклонна е към теб съдбата!

Дебелогъзият беше наистина рядък терк. Голям късмет имаха горките хорица от „Панталони Ливай“, че не свършиха в пандиза.

— Да не забравиш да дойдеш след две-три вечери. — Джоунс издуха един облак в обецата. — Харла вече ще е почнала.

— Първи ще бъда тук! — щастливо пропя Игнациус. Как щеше да скърца със зъби Мирна!

— Уау! — Джоунс мина пред количката и се загледа в листа от бележник. — Бе някой май ти е скроил номер.

— Това е една проста търговска хитрост.

— Айааа! Я все пак погледни.

Игнациус се затътри около носа и видя как уличникът беше изрисувал букет от полови органи около надписа ТРИЙСЕТ (30) САНТИМЕТРА ОТ РАЯ!

— О, боже мой! — Игнациус откъсна надраскания с химикалка лист. — Нима съм бутал по улиците подобно нещо?

— Ще те чакам отпред, да знаеш! — сбогува се Джоунс.

Игнациус щастливо помаха с лапа и се заклати като гъска. Най-сетне имаше и стимул да печели пари — Харлет О’Хара. Той насочи оголения нос на количката към пристана за ферибота, където следобед се събираха докерите. С викове и настойчиви увещания устреми количката към сбралата се тълпа мъже и успя да продаде всичките си хотдози, като любезно, с енергичността на пожарникар ги обливаше с кетчуп и горчица.

Какъв прелестен ден! Предзнаменованията на Фортуна бяха повече от обещаващи. Изненаданият мистър Клайд получи сърдечни поздрави и десет долара от продавача Райли, а Игнациус, чиито джобове пращяха от банкнотите на уличника и тези на хотдоговия властелин, се разля на талази из тролея с преизпълнено от радост сърце.

Той влезе вкъщи и завари майка си тихо да приказва по телефона.

— Все си мисля за онуй, което каза — шепнеше в слушалката мисис Райли. — Май че идеята ти не е чак толкова лоша, душко. И знаеш ли какво ми се чини?

— Естествено, че не е — прекъсна я Санта. — Тия от Благотворителната ще го вземат мъничко да си почине. Клод едва ли ще иска Игнациус да му се мотае из краката, муце.

— Значи ме харесва, а?

— Дали те харесва? Тая заран ми се обади да ме пита знам ли дали някога ще се решиш пак да се ожениш. Олеле божке! А аз му викам: „Клод, ти трябва да си я попиташ.“ Айайай! Ако имаше световно първенство по ухажване, вие двамата щяхте да го спечелите. Клетият човечец се е отчаял донемайкъде от самотата!

— Но и решителност не му липсва! — Мисис Райли шепнеше в мембраната. — Е, понякога ме дразни с тия негови комуниси.

— По отношение на какво е целият този брътвеж? — прогърмя откъм вестибюла гласът на Игнациус.

— Исусе! — възкликна Санта. — Както ми се счу, май Игнациус се прибира.

Мисис Райли изшътка в слушалката.

— Ти мене слушай, муце. Веднъж ожени ли се, Клод ще престане да говори за тия комуниси. Лошото при него сега е, дето няма за какво да си мисли. Ти мъничко любов му дай!

— Санта!

— Господи боже! — Игнациус опръска всичко в слюнки. — Нима разговаряш с тази пачавра Баталия?

— Мълчи бе, момче!

— Я да го халосаш по главата! — ревна Санта.

— Ех, ако имах сили, муце! — отвърна мисис Райли.

— О, Айрини, за малко не забравих да ти кажа. Анджело намина тая заран за едно кафенце. Едва-едва го познах! Трябва да го видиш в тоя вълнен костюм! Приличаше на кончето на мисис Астор! Клетичкият Анджело! Какво ли не опитва това момче, как ли не се старае! Сега, казва, ходя по всички скъпи барове. Дано само да си хване някой тип!

— Ужас! — натъжи се мисис Райли. — Какво ще прави, ако го изритат от полицията? А и три дечица са му на ръцете!

— В „Разносна търговия с райска стока“ има няколко съблазнителни местенца за предприемчиви личности с добър вкус — подхвърли Игнациус.

— Чуй го само тоя кретен! — викна Санта. — Оле, Айрини! Най-добре веднага звънкай в Благотворителната, пиленце!

— Ще му дадеме още една възможност. Може пък да спечели от лотарията.

— Чудя се защо ли сме седнали да си приказваме, моето момиче — изгъргори Санта. — Ще се видиме довечера към седем. Клод каза, че ще намине. Ела да ни вземеш и хубавичко ще се поразходим към езерото да си похапнем от ония чудни рачета, дето ги правят там. Ихааа! Ех вие, деца, голям късмет извадихте, че си ме имате мене за наставница! Че то някой трябва да ви надзирава, още повече, щом Клод така се навърта… — изкикоти се Санта по-дрезгаво от обикновено и затвори.