Джон Тул - Сговор на глупци

— Как смее?! — ревна Игнациус.

А какво стана с Партията на богоизбраните? Разполагах с неколцина, готови да се включат. Не съм убедена, че ще приемат присърце тази работа с педерастите, макар и да разбирам, че можем да използуваме подобна партия, за да изкъшкаме крайните фашисти. Може би ще успеем да разцепим десницата наполовина. И все пак, ни най-малко не смятам, че това е добра идея. Представи си, че хора, които не са хомосексуалисти, пожелаят да се включат и ние им откажем? Ще ни обвинят в предубеденост и всичко ще пропадне. Е, трябва да призная, че лекцията не беше бог знае колко успешна. Но направихме проверка, проверка на съзнанието на хората. Сред публиката имаше двама-трима души на средна възраст, които се опитаха да ме апострофират с изключително враждебни забележки, но двама мои приятели от кръжока по групова терапия им се противопоставиха танто за танто и в крайна сметка изхвърлиха реакционерите от аудиторията. Точно както и предполагах, идеите ми се оказаха доста напредничави за една квартална публика. Нищожеството Онга не се показа. И да го върнат обратно в Африка, хич не ме интересува. Ей богу, мислех си, че има нещо будно у него! Но явно той е крайно заспал политически. А ми обеща, че ще дойде, мухльото му с мухльо! Игнациус, този педерастки план не ми се вижда особено практичен. Освен това си мисля, че той е само една опасна изява на твоето рушащо се психическо здраве. Дори не зная как ще опиша на кръжока си този фатален развой, независимо от това, че той, общо взето, можеше да се предвиди. Тези хора открай време приемат толкова присърце твоята съдба. Някои дори се идентифицират с теб. Подхлъзнеш ли се ти, може и те да се подхлъзнат. Незабавно трябва да се свържа с теб! Моля те, обади ми се за моя сметка по което и да е време след 18 часа. Много, много съм разтревожена!

— Тя е тотално объркана! — щастливо възкликна Игнациус. — Чакай само да разбере за апокалиптичната ми среща с мис О’Хара!

— Игнациус, какво получи?

— Известие от хубостницата Мирна.

— Какво иска това момиче?

— Заплашва, че ще се самоубие, ако не се закълна, че сърцето ми е единствено и само нейно.

— Ужас! Бас държа, че си му надрънкал какви ли не лъжи на клетото девойче. Познавам си те аз, Игнациус.

Зад вратата някой като че ли се обличаше, нещо тресна, сякаш парче метал падна на земята.

— Ти къде отиваш? — попипа люпещата се боя мисис Райли.

— Моля те, майко! — отвърна и гърленият бас. — Страшно бързам. Престани да ме тревожиш, ако обичаш.

— По-добре си стой по цял ден вкъщи, щом носиш само толкова — викна мисис Райли. — Как ще му платя парите на човека?

— Желая да бъда оставен на мира! Ще държа реч на политическо събрание тази вечер и трябва да си организирам мислите:

— Политическо събрание ли?! Игнациус! Ама това е чудесно! Може би ще имаш голям успех в политиката, момчето ми. И хубав гласец имаш. А в кой клуб, пиленце? В „Кресънт Сити Демократс“ или в „Олд регюлърс“?

— Партията засега е тайна. Съжалявам.

— Че що за политическа партия ще е, ако е тайна? — подозрително попита мисис Райли. — С някоя банда комуниси ли ще се събираш?

— Хм-хм.

— Дадоха ми брошури за комунисите, да знаеш. Всичко прочетох за тях. Така че не се мъчи да ме заблуждаваш!

— Да, днес следобед видях една от въпросните брошури във вестибюла. Или я беше подхвърлила нарочно, за да се поуча от заложеното в нея послание, или случайно я беше запратила там по време на обичайната си следобедна винарска оргия, вземайки я за гигантска конфета. Убеден съм, че към четиринадесет часа очите ти се фокусират с огромни затруднения. Да, аз прегледах брошурата. Почти неграмотно е написана. Един господ знае откъде вземаш такива боклуци! Навярно от старицата, която продава бонбони на гробищата. Слушай, не съм комунист, така че ме остави на мира.

— Игнациус, знаеш ли колко ще ти е хубаво, ако идеш да си починеш малко в Благотворителната болница? Какво ще кажеш, а?

— Да не би случайно да намекваш за психиатричното отделение? — разгневи се Игнациус. — Мислиш, че съм побъркан, така ли? А смяташ ли, че един глупав психиатър би могъл дори да направи опит да проумее мащабите на моя интелект?!

— Ти само ще си почиваш, пиленце. Ще си пишеш разни работи в тетрадчиците…

— Ще се опитат да ме превърнат в слабоумник, който обича телевизията, новите коли и замразените храни. Нима не разбираш? Отказвам да промият мозъка ми! Няма да ставам робот!

— Но, Игнациус, те помагат на много хора, дето си имат проблеми…