Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Очевидно го дебнеше последната му бивша приятелка, жена на име Миранда, актриса от една от пиесите му.

— Погледни това! — каза той, като размахваше омачкан лист хартия. — Изпрати ми го тази сутрин по факса. Каза, че ако не изпълня исканията й до полунощ, ще накара да ме арестуват.

Дръпнах листа от ръката му и го прочетох. На него имаше списък с вещи, които била оставила в апартамента му и си ги искала обратно. Списъкът включваше неща като „кухненска мивка“, „електрически крушки“ и „видеокасетки с Джулия Робъртс“.

— Като че ли й искам скапаните касетки с Джулия Робъртс. Не знае ли, че не мога да понасям Джулия Робъртс?

— Електрически крушки ли? — обадих се аз. — Не може ли да си купи?

— Точно! — рече Лисицата. — Най-сетне някой да разбере защо скъсах с нея!

Същата вечер отидох в „Титаник“ за купона по случай рождения ден на Лисицата, където Скакалеца научи Урок номер 1 за англичаните: те просто не млъкват. „Титаник“ е типичен английски ресторант — шумен, пълен с пияни хора и толкова голям, че трябва да крещиш, за да водиш разговор. Разбира се, за англичанина това не е проблем. Нека ви обясня. В Ню Йорк жените трябва да „забавляват“ хетеросексуалните мъже. Налага се да четем вестници и списания или да ходим на кино, за да се впускаме успешно в „словесни гамбити“. Иначе мъжът: а) просто ще седи безучастно; б) ще говори за психологическите си проблеми или най-вероятно в) ще ти надуе главата с приказки за кариерата си. От друга страна, американците са добри в леглото, а англичаните се предполага, че не са. Всъщност съм убедена, че има правопропорционална зависимост между това да говориш прекалено много и да си зле в секса.

На бара се запознах с мъж на име Сони Снут, изключително добре изглеждащ фризьор.

— Страхотен цвят — каза той и когато го погледнах неразбиращо, добави: — На косата ви. Сигурно сте американка. От Ню Йорк. Там просто знаят как да докарват това пепеляворусо.

— Просто съм щастлива, че цялата ми коса си е на главата — отвърнах.

След това се засмях „Хар-хар-хар“ и той се засмя: „Хар-хар-хар“, и докато да кажеш „свирка“, той вече плямпаше за секс.

— Ето как стоят нещата — рече Сони. — Ако в Италия сексът е номер едно, в Лондон е номер седем. Когато не му пада секс, мъжът просто прави нещо друго. Но мъжете постоянно говорят за секс. Всъщност една от причините да правят секс е, за да могат да говорят за него на другия ден. Освен това го обсъждаме в най-малки подробности и порядъчно го украсяваме.

— Понякога — продължи той, — изпитваш желание да говориш за секса, докато го правиш. Например ако опитвате някаква странна поза, някак ти се иска да се обадиш по мобилния на приятелите си и да им кажеш: „Познайте какво правя сега!“

— Орален секс — подсказах аз.

— О, не — отвърна Сони и поклати глава. — Американците много си падат по тия неща. Но ние тук не ги правим.

На вечерята седнах до Питър, редактор на списание. Приятелката на Питър току-що се беше нанесла да живее с него и той не спираше да говори колко е щастлив.

— Познаваме се от десет години, разбира се — каза Питър. — Но една сутрин, когато се канеше да се върне в своя апартамент, тя просто каза: „Мисля, че трябва да живеем заедно.“ Веднага разбрах, че е права. Сега си купихме общ апартамент. Англичаните не се противопоставят така отявлено на брака и обвързването, както американците — заяви гордо той. — Тук е много лесно да си намериш постоянен партньор.

Да, стига да имаш на разположение десет години.

— Разбира се, не знам как би го приела една американка — продължи той. — Нали разбирате, американките са невротички по отношение на кариерите си, докато англичанките само по отношение на секса — каза Питър с тон, сякаш това бе много хубаво. — Англичанките не обичат секса. Е, може би биха го обичали, ако не смятаха, че мъжете искат само едно. — Може би беше заради шампанското, но Питър започваше да става, както казват англичаните, „необуздан“. — Англичанките страдат от някакъв недозрял феминизъм. Смятат, че са много непредубедени по отношение на секса, но в, един момент — хоп! — откриват, че имат същите задръжки като майките си.

— Е, може би за това си има причина — дръзнах да се обадя. — Може би ако спрете да говорите…

Питър веднага ме сряза.

— Жените смятат, че всяко приключение в спалнята е за удоволствие само на мъжа! — каза победоносно той.

Проблемът с бъбривите англичани продължи да ме преследва до нощен клуб „Чайна Уайт“, където опитах да намеря убежище в едно от уединените сепарета в марокански стил заедно с приятелката си Софи. Тя се занимаваше с правене на документални филми и живееше в Нотинг Хил. Тъкмо се бях облегнала на възглавниците с бутилка водка, когато вдигнах поглед и забелязах един висок, тъмнокос, поразително красив мъж. Макар да се предполага, че в Лондон такива неща не се случват, мъжът се приближи и седна до мен. И след това — дотам с „английската сдържаност“, — кълна се в Бога, тутакси се впусна в разговор за секса.