Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Не. — Тя ме измери от глава до пети. — И съблечи това. Ще те помислят за проститутка. Само проститутките носят маркови дрехи. С кожа.

Добре.

— Коктейл? — попитах.

— Познаваш ме — каза Клер. — А, между другото реших да стана домакиня. Но без съпруг или деца. Казах ли ти за онази възхитителна машина за циклене на подове, която току-що си купих? Втора ръка, но е чудесна. Не мисля, че вече могат да се намерят такива.

В бара се натъкнахме на Хамиш и Джайлс, двама медийни типа от Нотинг Хил, които Клер познаваше. Хамиш имаше сладко бебешко личице и в момента се намираше на кръстопът в любовния си живот. Мъчеше се да реши дали да се ожени за приятелката си.

Междувременно Джайлс каза, че май ще се наложи да се откаже от безразборния секс, защото напоследък все налитал на жени, с които е спал, и нещата ставали „сложни“.

А-ха. Безразборен секс. Ето че вече стигаме донякъде.

Или поне така си мислех.

— Най-лошото в безразборния секс са котките — каза Джайлс. — Всички неомъжени жени имат котки!

— Може ли да говорим за моята приятелка? — попита Хамиш. — Не знам какво да направя. Тя заплашва, че ще ме напусне…

— Котките са нещо крайно отблъскващо — продължи Джайлс. Очевидно прекалено много пъти е обсъждал проблема с приятелката. — Веднъж бях решил да изляза с една жена, а Хамиш ми каза: „Не ставай смешен, Джайлс. Тя има котка.“ И проблемът не е толкова в котките, колкото в начина, по който говорят за тях. „О-о-о-о, виж мъничката Пу-Пу!“ Отвратително е. — Джайлс отпива от водката си. — Не съм усвоил тая работа с връзките. Но предпочитам да имам приятелка. В Лондон нямаме гаджета. Просто излизаме заедно. И в Лондон гушкането е като първоначална вноска за джиджи-биджи. Щом започнете да се гушкате, знаеш, че си вътре. А в Ню Йорк не е така.

Съгласих се, изтъквайки, че в Ню Йорк е напълно възможно да целунеш някого, а след това да кажеш „чао“ и повече никога да не се видите. Ако все пак се видите, се смята за добър тон да се престориш, че гушкане никога не е имало. Това правило важи и ако сте отишли по-далеч и действително сте правили джиджи-биджи.

— О, тук ние имаме някакво фалшиво кавалерство — каза Джайлс. Звучеше, сякаш го бе малко яд за това. — На следващата сутрин мъжът казва: „Много ти благодаря. Беше прекрасно джиджи-биджи“, но това всъщност нищо не означава.

— Ще ви кажа всичко за секса, но само ако след това ме посъветвате какво да правя с приятелката си! — рече Хамиш.

Всички го погледнахме.

— Ами британците имат лошата репутация, че са скапани в леглото — каза Хамиш някак отчаяно. — Но аз мисля, че ставаме все по-добри. Опитваме някаква любовна игра и видите ли, имаме желание да правим и орален секс. Аз самият положих усилие да бъда по-добър в леглото. Прочетох женските списания на майка си, за да разбера какво да правя.

— Да, ама там няма картинки с клитори — обади се Джайлс.

Тази забележка бе толкова достойна за съжаление, че не знаех какво да кажа.

— Не мога да правя безразборен секс, защото никакъв ме няма в след-след-любовната игра — каза Хамиш. — Трябва ли да се обадиш? И какво трябва да кажеш, ако се обадиш? Още не съм стигнал до тази глава в упътването.

— Направо ти трябва телефонен секретар — рече Джайлс.

— В действителност отвътре представлявам трепереща маса — продължи Хамиш. — Не умея да бъда приятел с жената след това, което е тъпо, понеже ако сте приятели, си оставяш вратичка за малко джиджи-биджи половин година по-късно.

— Да му се не види, цялата тая работа е прекалено сложна — каза Джайлс. — Сега се опитвам да правя джиджи-биджи с момичета, с които мисля, че може да се получи по-трайна връзка. Много е важно да ги подбираш добре. А и искам да имам деца. Всъщност отчаяно го желая. Искам деца, откакто станах на шестнадесет.

— А, добре, че ми напомни. Трябва да се връщам у дома. При приятелката си — рече Хамиш.

— Защо толкова държите на брака и децата? — попитах.

— Откъде да знам? — отговори Джайлс. — Такива сме си англичаните. Няма ни много по анализите. Не ходим на психоаналитици. — Той направи пауза и погледна към Клер. — Хей, а ти имаш ли котки?

Тръгнахме си.

— Видя ли какво имам предвид? — рече Клер. — Лондон е направо невъзможен. Бих заминала за Ню Йорк, но ме е страх да летя. Защо не дойдеш у дома за по едно питие преди лягане и ще ти покажа новата си машина за циклене на подове?

После пък получих телефонно обаждане. От онази Джуди. Предполагаемата ми редакторка от вестника. Която ми плащаше, за да напиша тъпия материал. Трябваше на следващия ден да обядвам с нея.