Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

По мое мнение Джуди бе „типична“ англичанка. Имаше дълга кестенява коса на клечки и бледо лице без грим. Тя затрака с полуизгризаните си нокти по масата. Явно не беше от онези, които си губеха времето с празни приказки.

— Е — рече тя. — Какво научи за секса в Лондон?

— М-м-м… ъ-ъ… мога ли да получа коктейл? — попитах с надежда.

Тя кимна на келнера.

— И така? — каза настоятелно.

— Честно казано, никога не съм била в град, където половете да имат толкова пренебрежително отношение един към друг. Що се отнася до, а-а, действителния секс.

— Което ще рече?

— О, просто… — Погледнах я и си помислих: „Да му се не види!“ — Просто англичаните казват, че англичанките са ужасни в леглото и, обратно.

— Наистина ли? — попита тя. — Англичаните казват, че англичанките са зле в леглото?

Кимнах.

— Също така казват, че англичанките не умеят да правят свирки. — Огледах естествено съвършените си нокти. — Каква е тази вманиаченост по свирките, между другото?

— Държавните училища — процеди презрително тя.

— Също така казват, че… англичанките са космати и пет пари не дават за външността си.

Джуди се облегна назад, скръсти ръце и ме изгледа самодоволно. Плашеше ме. Нищо чудно, че вътрешно англичаните представляваха безволна трепереща маса.

— Англичанките не са като американките, това е вярно — каза тя. — Не ни пука за неща като боядисване на косата. Или ноктите. Тук нямаме време да си правим ноктите. Твърде сме заети.

„О, помислих си. А американките не са?“

— Мъжете и жените тук се разбират. — Тя се изсмя. — Англичаните разбират, че ние сме всичко, с което разполагат. С други думи, заклещени са с нас. И ако това не им харесва, е, тогава не получават никакъв секс.

— Това може да е хубаво — отвърнах. — За вас, искам да кажа.

Тя запали цигара. От носа й излезе дим.

— Струва ми се, че не провеждате никакво проучване.

— Чуйте — рекох. — Иска ми се да се отнеса разумно към това, но…

— Това не е достатъчно — прекъсна ме тя. — Ще трябва да намерите англичанин, ама истински англичанин, и да го изчукате. И не ми се обаждайте, докато не го направите!

Боже Господи! В момента можех да мисля само за нещастния си задник.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от това да си неомъжена, американка и в Лондон по великденските празници. И то е да си неомъжена, американка и влюбена в Лондон по великденските празници.

Не бях планирала да се влюбя. Добре де, планирах го, но всъщност не предполагах, че ще се случи. Особено след като се запознах с дузини мъже, които, макар че бяха много чаровни и забавни, и говореха с охота за неща, за които американците не биха говорили, като например романи, не намерих ни един достатъчно привлекателен, за да си легна с него. Честно казано, всичките ми изглеждаха малко… мърляви. Имаш чувството, че ако си съблекат дрехите, може да видиш нещо, за което не ти трябва да знаеш.

А и тази поръчка започваше да ме подлудява. Знаех това, понеже два дни преди това Скакалеца очевидно се беше регистрирала в хотел „Халсион“ в парк Холанд в три сутринта. Не е съвсем ясно как е попаднала там или какво се е случило след това, но очевидно е изяла един хамбургер и по някакъв начин през последните четиридесет и осем часа бе успяла да стане почетен член на три частни клуба. Също така явно е сторила нещо на персонала на хотела, защото всеки път, когато някой от тях я зърнеше, на лицето му се изписваше уплаха и той офейкваше.

Разбрахте ли сега какво имам предвид?

Всъщност с нетърпение очаквах всички да изчезнат за почивните дни. Смятах да правя дълги разходки и да гледам черешовия цвят и ниските бели сгради, с които градът бе пълен. Дори без мъж Лондон беше романтичен град: за разлика от Ню Йорк, тук можеш да видиш небето и нощем има пълнолуние. Когато вървиш по улицата, хората по кафенетата те гледат с интерес, а когато влязох в закусвалнята на ъгъла, дамата зад тезгяха ми каза, че обувките ми й харесват. Влезе един младеж с цветя и тя си купи. Погледнахме през витрината и отвън минаваше една странна кола — кола, която бе наполовина лодка и можеше да се кара в реката.

„Всичко може да се случи“, помислих си.

Но все пак ми оставаше да изпълня тъпата поръчка.

Предишната вечер отидох на един купон в ресторант „Момо“ с Лисицата. Лисицата ми обеща, че тълпата там ще е купонджийска, което означаваше обратното на изискана, а това звучеше далеч по-добре. Но всъщност се оказа, че Том Джоунс, певецът, е дошъл с бодигардовете си.