Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Поръчката бе от онези, които включваха обилни количества алкохол и много влачене по нощните барове — точно дейностите, в които се бях специализирала. Което вероятно бе основната причина да нямам съпруг.

Но имаше две неща, които ме тревожеха: Сексът и Смъртта.

Видите ли, преди години ходех с двама англичани. За нещастие и двамата се опитаха да ме убият — единият, като скочи от триметрова вълна със седем и половина метров „Крис Крафт“, който след това се разби в пристана (мъжът беше пиян); а другият като се опита да ме задуши с възглавница (той пък беше трезвен). Всъщност, когато се обадих на Джералд Удушвача, за да му кажа, че пристигам в Англия, отговорът му беше: „Добре. Сега поне ще мога да си довърша работата.“

Естествено, второто нещо, от което се страхувах, бе сексът. Постоянно чувах колко зле са англичаните в леглото. Общоприетото схващане бе, че те са пълен провал в три отношения: първо, пишките им са страшно малки. Второ, за тях любовната игра не съществува. И трето, свършват за около две минути. С други думи, всичките страдат от преждевременна еякулация. Ако англичанинът живееше в Ню Йорк, някоя разумна жена щеше да му намаже върха на пишката с крем за намаляване на чувствителността и да го принуди да прави секс в продължение на три часа, което вероятно ще накара горкия човек да хукне към психоаналитика си — но хей, това не е наш проблем. И все пак може в Англия да нямат кремове за намаляване на чувствителността. Или пък не им пука чак толкова за секса.

Реших да започна „проучването“ си, като отседна в дома на един мъж, известен като Лисицата. Лисицата бе един от най-изтъкнатите театрални режисьори и един от най-прословутите женкари в Лондон. Преди години съпругата на Лисицата, за която ми казаха, че в цял Лондон била известна с прякора Светицата, задето го търпяла, се развела с него, изтъквайки в иска причини от рода на системно прелюбодейство и скандално поведение. Освен всичко останало, скандалното поведение се изразявало и в това, че веднъж се прибрал в четири сутринта гол, закрил интимните си части с кредитна карта „Америкън Експрес“. И така, един вторник следобед пристигнах в къщата на Лисицата с три куфара „Луи Вюитон“, незнайно защо натъпкани с вечерни рокли от „Прада“, „Долче и Габана“ и „Гучи“ плюс един чифт маскировъчни панталони. Лисицата го нямаше, но там беше неговата икономка, която не говореше английски и гладеше някакви кърпи. След поредица ръкомахания започнах да схващам, че в къщата има само две спални и спалнята „за гости“ в момента е заета от един едър мъж и още по-едра бъчва вино и аз би трябвало да спя на леглото на Лисицата.

А-ха.

За щастие, тъкмо когато се готвех да отворя бутилка вино и да се натряскам, за да приема по-леко положението, пристигна Джейсън, асистентът на Лисицата. Джейсън бе двадесет и пет годишен, хубавичък и от някаква неопределима националност, макар да твърдеше, че е англичанин. Когато го попитах за така нареченото „спално разпределение“, той ме награби и каза:

— Недей да правиш секс с Лисицата. Прави секс с мен. Аз съм много по-добър в леглото.

— Джейсън — казах търпеливо. — Имал ли си някога приятелка?

— Ами в момента имам известни любовни неудачи — отвърна той.

След това взе да ми разправя надълго и нашироко за някакво момиче, в което бил влюбен и с което правили секс само веднъж, преди девет месеца. Срещнал я в една кръчма и макар че тя била лесбийка и била дошла с приятелката си, Джейсън някак я убедил да отиде с него в една хотелска стая, където тя го закопчала с белезници за леглото и правили „удивителен“ секс. На другата сутрин разбрал, че никога не е изпитвал такова нещо, влюбил се лудо в нея и оттогава не бил поглеждал друга, макар че обектът на желанията му отказвал да вдига телефона и да го вижда. Дори си сменила номера на клетъчния телефон.

— Какво мислиш, че трябва да направя? — попита ме той.

Известно време го гледах, сякаш беше мръднал. След това казах търпеливо:

— Джейсън, това е било само за една нощ. Не бива да се влюбваш, след като си преспал еднократно с лесбийка-садистка.

— Така ли? — попита Джейсън.

— Да — отвърнах.

— Защо?

— Защото… — започнах, но точно в този момент вратата се отвори и влезе Лисицата. Той прекоси тичешком и погледна страхливо през прозореца.

— Закъсняваш, шефе — каза Джейсън.

— Закъснявам? Закъснявам? Ще ти дам аз едно закъснение — запелтечи Лисицата. — Животът ми е истински кошмар. Никой ли не разбира това? Миранда пак е хукнала да ме преследва. Трябваше да тичам дотук чак от площад „Пикадили“, за да й се отскубна.