Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— На кея има фотографи — казва тя.

— Снимката, на която Хюбърт те блъска, със сигурност ще бъде страхотна — добавя. — Определено за корицата на „Стар“ — подхвърля накрая.

— Не мога повече! — казвам.

— Да знаеш, че тя никога няма да се откаже — продължава Дайана. — Тя е кинозвезда. А кинозвездите не понасят да ги зарязват. Не може да повярва, че е избрал теб, а не нея. Ще го преследва до последния му час, скъпа. И дори на погребението му ще те изблъска с лакти. Също като Пола Йейтс.

Тя се прозява и претърколва на другата страна, като събаря шишенцето. Лакът се разлива по палубата.

Едно от нещата, които с течение на времето научаваш за брака, е, че не е нужно да продължаваш всяка битка до смърт. Можеш да си починеш за малко. Да се престориш, че нищо не се е случило. Открих, че това действа при Хюбърт, който, както започвам да осъзнавам, лесно се обърква. И вероятно именно затова се е захванал с Лилбит Парсънс. Тя го манипулираше безскрупулно.

И така, когато се връща на яхтата с водолазен костюм, от който струи вода (и който подчертава всичките му мускули, включително плоския стомах), двете с Дайана се смеем и пием шампанско сякаш абсолютно всичко е наред. Наливам му една чаша и той изпитва явно облекчение; може би си мисли, че скарването е приключило.

Но не е.

Подновявам битката, докато двамата с Хюбърт сме в таксито и пътуваме към вилата на сър Ърни и принцеса Урсула на хълмовете в Порто Ерколе.

— Защо скъса с нея? — питам невинно.

Хюбърт, който държи ръката ми и гледа през прозореца към лозята, се обръща към мен и казва:

— Кой? — Но в гласа му се чувства някаква нервност, сякаш знае какво следва.

— Знаеш — отговарям. — Лилбит.

— О — казва той. — Знаеш защо. Срещнах теб.

Този отговор, разбира се, не е задоволителен, поне не достатъчно задоволителен, затова казвам:

— Лилбит всеки септември ли идваше у принцеса Урсула?

— Не си спомням — отговаря той. — Те са добри приятелки. Познават се, откакто Лилбит е ходила в гимназия в Швейцария.

— Гимназия в Швейцария. Какъв хубав израз — казвам злобно.

— Какво лошо има в това? — пита той.

А аз казвам, за да му попреча да се отклони от темата:

— Ти с нея ли ходеше? В Порто Ерколе? Всеки септември при леля си?

— Знаеш, че съм ходил — отвръща той.

— Трябва да е било страшно удобно — казвам. — Всички се разбират. Всеки на всекиго е най-добър приятел.

— Не беше лошо — отговаря той.

— Не съм виновна, че Урсула ме мрази.

— Урсула не те мрази. Но смята, че не се отнасяш добре с мен.

Тази информация ме изумява и предпочитам да не задълбавам. Вместо това се прозявам високо и казвам:

— Лилбит Парсънс има най-лесния живот, който някога съм виждала.

— Животът й не беше лесен — възразява Хюбърт. — Приятелят й я биеше.

— Леле, какъв проблем! Приятелят й я биел. Имала е няколко синини. Ами ако е било чак толкова ужасно, защо не го е напуснала?

— Защото просто не е такъв човек, ясно?

— Баща й е бил богат, а когато е била на седемнадесет, е станала модел и на деветнадесет е получила първата си роля. Труден живот.

— Това, че не е израснала в комуна, не означава, че не е имала трудни моменти.

— Да, означава — казвам. — Ясно? Проумяваш ли?

— Не — отговаря той. — Не проумявам. И теб не проумявам.

Мълчим до края на пътуването.

Когато стигаме във вилата, принцеса Урсула ни посреща до басейна, облечена в бански костюм със саронг, увит около талията (тя е на петдесет и пет, но все още си мисли, че има отлична фигура и гледа да я покаже при всеки удобен случай) и с нехаен глас, в който се усещат английски и френски акцент, споменава „между другото“, че скъпата Лилбит наистина е в Порто Ерколе, наела е самостоятелна вила за две седмици — „ха-ха“ — ще дойде за обяд и не е ли това „чудесна изненада“.

Хюбърт ме поглежда, но като по някакво чудо аз не реагирам (както пленникът, доведен във вражеския лагер, избягва да реагира). Хюбърт посяга, докосва ме по ръката и казва:

— Странно, двамата със Сесилия преди малко обсъждахме дали Лилбит ще е тук. Сесилия беше сигурна, че ще бъде.

Леля Урсула ме поглежда, сякаш ме вижда за пръв път, и подхвърля:

— Е, Сесилия може да е ясновидка. Може да има скрити таланти, за които никой от нас да не е подозирал.

Тази забележка е невероятно язвителна, но по такъв начин, че Хюбърт изобщо да не се усети, затова решавам да не отговоря абсолютно нищо. Усмихвам се високомерно, но отегчено на леля Урсула и тя казва: