Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Стори ми се възхитителен. Винаги съм искала да спя с французин — казва тя.

А аз предпочитам да не отбелязвам, че вече е спала с четирима или петима такива. Без да броим онзи в тоалетната на „Джимиз“ в Монте Карло.

През прозореца зървам момиченцето с цветята, застанало до колата.

— Чудя се дали не трябва да внеса тази стока. В Ел Ей — засмива се високо Дайана, а момиченцето потропва на прозореца с цветята.

— Мадам — изрича то само с устни. — Мадам, трябва дойде с мен.

Мерцедесът се втурва напред. Обръщам се и през задното стъкло виждам момиченцето да маха тъжно с ръка.

— Боже Господи! — казвам.

Дайана отделя няколко секунди, за да се съсредоточи върху мен и с тъга откривам, че съм й благодарна за това.

— Не мога да повярвам, че Хюбърт пристига — продължава тя. — Казах ти, че планът ми ще има ефект. Веднага щом заминеш, той осъзнава какъв е задник и допълзява обратно при теб. Не си ли щастлива?

После улавя ръката ми и я целува, а аз свалям мъничко прозореца, за да може димът да излезе навън.

В бара на „Отел дю Кап“ се вижда същата сцена като предишната вечер и по-предишната, като предишния обед и по-предишния. Всички са се напили с шампанско и малинови коктейли. Вижда се група от двадесет и пет годишни жени, всичките високи, хубави и облечени във вечерни рокли, които прекарват половината си време в банята и другата половина в опити да свалят някоя известна личност. Там са и зле облечените изгряващи английски филмови режисьори. Перфектно облечените германски разпространители. Кейт Мос. Елизабет Хърли, която мразя повече от всички останали, защото е „твърде показна“. И Комсток Дибъл, високият метър и половина мегафилмов продуцент, който, макар да е на най-малко четиридесет и пет, все още има акне. Отвън на балкона той бърше лицето си със салфетка и крещи на келнерите да съберат две маси и да вземат столове от другите. Дайана е облечена в „Гот“. Както винаги, минаваме величествено през фоайето. Ние сме някои и винаги ще бъдем някои, особено когато дойдем на такива места.

— Комсток! Каро! Миличък! — вика Дайана, да не би някой да не я е забелязал.

Вече е твърде пияна, залита върху черните си сандали и се опира на някакъв непознат, за да не падне. Той я потупва по ръката и завърта отегчено очи.

— Здравей, Дайана — казва Комсток. — Днес писаха за теб по вестниците.

— Всеки ден пишат за мен по вестниците. Ако не пишат, значи денят не е добър.

— И за вас писаха — казва ми Комсток и се поти, което е необяснимо, понеже помещението е охладено до около двадесет и един градуса. — Но знам, че вие не обичате шумотевиците. — После се навежда свойски към мен, сякаш всички останали са се изпарили. — Това е разликата между вас и Дайана.

— Така ли? — питам и запалвам може би петдесетата си цигара за деня.

Изведнъж на масата се появяват още хора, но никой никого не представя.

— Разправят, че сте тук без съпруга си.

— Той трябва да работи.

— Няма да е лошо да си хванете някой любовник. За докато сте тук. Във Франция. Всички го правят.

— Хей, Комсток. Чувам, че си търсиш любовница — казва високо Дайана. — И че се предлагаш на всяка френска актриса под двадесет и пет годишна възраст.

— Подбирам състава за следващия си филм. Какво друго мога да кажа? — отвръща Комсток, а аз постилам салфетката на скута си и се чудя какво правя тук.

Но къде точно е „там“?

— Танер е човекът, който отблъсква момичетата — казва Комсток.

Вдигам поглед и виждам, че това наистина е Танер Харт, моят Танер, който е поостарял, но благодарение на чудесата на пластичната хирургия не изглежда много по-различен отпреди пет години, когато списание „Пийпъл“ го избра за един от най-красивите мъже. Той сяда, вдига ръце и казва:

— Не ми досаждай, бебчо — а аз го гледам слисано в нещо като алкохолен шок.

— Пийни белини — казва той и бутва едно към мен.

— В края на този фестивал Танер ще бъде големият победител. Днес продадохме „Изпързаляни“ по целия свят — казва Комсток. — Мисля, че ще получим номинации. За най-добър актьор. За най-добър оператор.

— Хей, Комсток — обажда се Дайана. — Как така никога не си ми предлагал?

— Защото си откачена по Исус, а аз съм едно добро полско момче — отвръща Комсток.

— Бих могла да ти обърна вярата — казва Дайана.

— Скъпа. Ти си звезда. Всички го знаем — парира Комсток. — Нали така, Танер?

Но Танер не го слуша. Гледа ме напрегнато и аз си спомням как, след като се разделихме, се изкачих по пожарната стълба и влязох с взлом в апартамента му, за да правя секс с него.