Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Бихте ли ми помогнали, МОЛЯ — рече тя. Не беше въпрос, а заповед, изречена със силен испански акцент и държание, което показваше, че никак не й е приятно да си има работа със селяни.

Приближих се до нея, но не казах нищо.

— Работите тук? Да?

— Да — отвърнах сухо аз.

— Искам най-последното.

— Най-последното… какво? — попитах.

— Всичко. Рокли, обувки, чанти…

— Но аз не зная какво харесвате.

Тя завъртя отегчено очи и въздъхна като кралица от сапунена опера.

— Донесете ми дрехите от рекламите тогава.

— Много добре — отговорих аз.

Върнах се с чифт обувки. ЕДИН. Тя седеше в пробната с приятелката си. Обсъждаше Хюбърт, макар че бракът им бе анулиран преди шест месеца. Какво ли правеше още в Ню Йорк?

— … Ще ходи на гости на леля си през почивните дни — каза тя на приятелката си с тон, сякаш й издаваше държавна тайна. Изведнъж вдигна поглед към мен. Усмихнах й се и й подадох обувките. Мислейки си: „А-ХА. Тя се опитва да си го върне, като се прави на американка. Но няма да стане. Всичко свърши.“ Бях убедена, че ще го докопам, но и се чудех как е успяла да си създаде това самонадеяно излъчване — дали е била родена с него? — и дали аз не можех да си създам същото.

— Е? — каза тя.

— Да — отвърнах.

— Какво чакате?

Изгледах я с присвити очи и извадих обувките от кутията.

— Обуйте ми ги, моля — каза тя.

— Съжалявам — отговорих. — Това е Америка. Тук никой не се отнася с хората като със слуги.

После изхвръкнах от пробната и се сблъсках с един хубав англосаксонски тип на средна възраст, който ми каза:

— Търся нещо. За жена си.

А аз отвърнах:

— Това МОЙ проблем ли е?

А той каза:

— Ако работите тук, значи е.

А аз го осветлих:

— Не е, защото ей сега ще ме уволнят.

— Наистина ли? — попита той.

Разбира се, аз веднага се разридах.

— Познавам един известен търговец на картини, който търси асистентка за новата си галерия в Сохо — каза мъжът.

— А ще се отнася ли с мен като с ПРОСТИТУТКА? — попитах.

— Сега проститутките са много на мода. Всички искат да бъдат такива. Никоя жена не е склонна да си плаща сама покупките от „Кристиан Лакроа“, а и не би трябвало.

Естествено мъжът се оказа Д. У.

Сега той седи на една маса отвън пред „Ла Гулю“ и се мъчи с клетъчния си телефон. Сядам полекичка на разклатения бял метален стол и казвам:

— Носиш…_индийски плат_!

Той отговаря:

— Това е „Валентино“. Италианската класа.

— О-о-о! Най-новото, предполагам.

— Всъщност да. Какъв е проблемът? Не заминаваш ли утре?

— Можеш ли да уредиш „Бентли“ да дадат на Дайана една рокля за филмовия фестивал?

— Дайана — отговаря Д. У. — е от Флорида.

— Ти ходиш във Флорида.

— Ходя в Палм Бийч. Палм Бийч не е Флорида. — Д. У. млъква, докато келнерът му налива газирана вода. — Чувал съм, че е някъде от… Талахаси. Искам да кажа, кой е от Талахаси? Някой, когото да познаваме?

— Никой — отвръщам.

— И защо Дайана иска да носи „Бентли“? Да облече нещо на „Фредрикс“ от Холивуд, пак ще изглежда по същия начин.

— Точно така — казвам.

— Не харесвам това твое приятелство с Дайана Мун. Вероятно разбираш, че тя е като Аманда. По-успял вариант на Аманда, ако онова, с което се занимават момичета като Дайана Мун, може да се нарече „успяване“.

— Тя е известна актриса…

— Най-вероятно кариерата й не отива наникъде. По някаква странна причина, вероятно заради списания като „Вог“, тази малка келешка иска да дойде в Ню Йорк и да стане лидер на обществото. И ще те използва, за да се добере дотам. Тя иска да бъде_ като теб_. Също като Аманда.

— Д. У. — въздъхвам. — Обществото е мъртво.

Той само ме поглежда.

— Тя не иска да бъде като мен . Може би аз искам да бъда като нея.

— О, моля те — казва Д. У.

— Тя е ужасно богата. И няма… съпруг.

— Защото го е убила.

— Той е бил убит от… зли сили. И части от тялото му са били отнесени от извънземни.

— Защо се влачиш с тази откачена на тема Исус? — пита спокойно Д. У и прави знак на келнера.

Добър въпрос. Защото майка ми е… странна?

— Това те представя много зле в очите на хората. Много зле — казва Д. У.

Майка ми произхожда от нормално семейство от върхушката на средната класа и баща й е бил адвокат от Бостън, но дори и днес, години след като е напуснала комуната, тя все още отказва да си боядисва косата. И носи сандали „Бъркън сток“.

— Дайана Мун би могла да съсипе всичко — казва Д. У.

— Майка ти е толкова… очарователна — каза Хюбърт, след като се запозна с нея. Но намекът бе ясен: „Не ни трябва пресата да интервюира точно нея , нали, миличко? Не ни трябва пресата да се рови в твоя заден двор.“