Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Поглеждам злобно Д. У. От две години се мъча да се отърва от него, но понякога имам УЖАСНОТО чувство, че той никога няма да си отиде, че хора като него не си отиват, особено когато се познаваш с тях, както ние двамата с Д. У. се познаваме.

— Днес повърнах. Все още смятам, че някой се опитва да ме отрови.

Д. У. оставя мартинито си.

— Знаем, че не си бременна — казва той с онази непринудена интимност, от която ме полазват тръпки.

— И откъде го знаем?

— Стига, скъпа. Не си бременна. Никога не си била и никога няма да бъдеш. Не и когато мазнините в тялото ти се колебаят около тринадесет процента. Твоят съпруг може да е достатъчно тъп, за да вярва в тези глупости, но аз не съм.

— Майната ти.

Д. У. се озърта.

— Говори по-тихо. Освен ако не искаш да видиш още една статия в списание „Стар“ — „Принцеса Сесилия в любовна свада с по-възрастен мъж, с когото има тайна връзка“.

Разсмивам се.

— Всички знаят, че си гей.

— Бил съм женен. Два пъти.

— Е, и?

— Що се отнася до пресата, скъпа моя, мога да ти бъда всякакъв.

— Ти си психопат, Д. У. И хората започват да го проумяват.

— А не мислиш ли, че са започнали да проумяват същото и за теб? — Д. У. прави знак да ни донесат по още едно мартини. — Принцеса Сесилия. Може би най-мразената жена в Америка.

— Хилари Клинтън ме хареса.

— Поеми си дълбоко дъх, скъпа моя — казва Д. У. и ме потупва по ръката. Има ужасни островърхи пръсти. — Може би не най-мразената. Май по едно време хората мразеха Хилари Клинтън повече от теб. Но определено трябва вече да ти е просветнало, че онези ужасни снимки едва ли са грешка.

Паля друга цигара.

— Е, и?

— В кабинетите на фоторедакторите из цялата страна се разиграва една малка игра: да публикуваме възможно най-лошите снимки на Сесилия. Мисля, че дори имат залагания, в които участват и фотографите. Джакпотът трябва вече да е стигнал десет хиляди долара.

— Млъкни. Просто млъкни.

Затварям очи. И след това правя каквото бях научена още преди години, като дете. Започвам да плача.

Животът ми е гаден.

Винаги е бил гаден, ако искате да знаете истината.

Д. У. се засмива хрипливо.

— Гледал съм вече този театър. И не заслужаваш дори капчица съчувствие. Никога не съм виждал човек, когото да са прецаквали така забележително. Вземи се в ръце. Смръкни една писта кокаин или нещо подобно.

— Отивам си у дома. И смятам да забравя, че някога сме водили този разговор.

— На твое място не бих го направил, скъпа моя — казва Д. У. и ме сграбчва за ръката. А, да. Бях забравила колко силен може да бъде Д. У, нищо че е педал.

— Причиняваш ми болка — казвам.

— Тя изобщо не може да се сравни с болката, която бих могъл да ти причиня. Имай предвид, че съм напълно готов да го сторя.

Облягам се назад. Запалвам ОЩЕ ЕДНА цигара. ГОСПОДИ. Някой ден скоро трябва да откажа цигарите. Когато забременея.

— Какво искаш, Д. У.? — питам, макар че имам доста добра представа. — Знаеш, че нямам пари.

— Пари? — Д. У. се отпуска назад и започва да се смее. Така се захласва от смях, че в ъгълчетата на очите му избиват сълзи.

— Не ме обиждай — казва той.

— Ти си като онази от „Всичко за Ева“. Адисън Деуит, злата кралица — казвам аз.

— Защо не си поръчаш нещо за ядене?

— Не съм гладна. Знаеш това.

— Ще ти поръчам нещо.

Защо ме измъчва?

— Ще повърна. Кълна се, Д. У. Ще повърна.

— Келнерката — казва той.

Придърпва стола си по-близо до масата. Аз отмествам моя назад.

— Искам само — казва той — да бъда много, много близо до моята много, много добра приятелка Сесилия. Която сега отново ще се лансира като кралица на обществото. Подкрепяна, подпомагана и поощрявана, разбира се, от своя много, много добър приятел Д. У.

Облягам се назад. Кръстосвам крак върху крак. Полюлявам стъпало.

— Нищо подобно няма да направя — казвам, а след това стъпквам цигарата си на пода.

— О… да… ще го… направиш — отвръща спокойно Д. У.

— О… не… няма.

— Съзнаваш ли — казва Д. У., — че в момента се пише една книга, в която се разказва всичко за принцеса Сесилия? Авторът е един мой много, много добър приятел, но трябва да кажа, че е отличен разследващ журналист. Книгата може да бъде доста… е, да кажем, че ще е най-малкото смущаваща.

— Съзнаваш ли — казвам, — че съм омъжена от повече от година, така че каквото и да кажеш за мен, няма да има абсолютно никакво значение?

— А ти съзнаваш ли — пита Д. У., — че бракът ти е скапан и съпругът ти постоянно обмисля дали да не подаде молба за развод?