Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

„Драги Джеймс,

Беше страхотно, че се запознахме. В днешни времена е много трудно да се намерят свестни мъже. (Не се притеснявай за жена си. Казах ти, не съм такова момиче и ВИНАГИ спазвам обещанията си. За разлика от други хора, които познавам.) Страшно ми се иска да поговорим за идеята ми за алфа-мъжкарите. (Мисля, че има и алфа-женски и аз съм една от тях.) Това би било страхотен материал за списанието. А, и мисля, че трябва да го знаеш, ще се захвана с този материал. Да се срещнем в понеделник в шест в кафе «Грил». Барманът там, Джери, ми е приятел и винаги ме черпи с питиета.

Голяма целувка.“

О, мамка му!

Трябва ли да й отговори? Ами ако й отговори и съобщението му отиде на погрешен адрес? Ами ако някой, например Уини, го види? (Амбър и Уини работят в една и съща редакция. Съобщенията често се четат от всички в службата.) А ако не отговори? Тя може да продължи да му праща съобщения. Може да откачи. Може да каже на Уини.

Трябва да бъде много, много внимателен. Трябва да си прикрива следите. (Побъркано е това момиче. Опитва се да открадне идеята му. И май ще трябва да й позволи.)

„Скъпа Амбър, пише той. (Не, не може да пише «Скъпа Амбър». Твърде е интимно.)

Амбър,

Радвам се, че се запознахме днес. Все пак ми се струва, че съм те подвел. Няма такова нещо като алфа-мъжкар. Поне не при хората.

Късмет с материала за маймуните.“

И чуква на прозорчето за изпращане.

Телефонът отново звънва.

— Джес! — възкликва Уини. — Каква привилегия. — („Каква подмазвачка е“, мисли си Джеймс.) — Имах неотложна ситуация, но мога да ти обещая, че повече няма да се случва… О, да. Обожавам този проект… С правилно управление може да се превърне в огромен успех… Благодаря ти. Страшно ти благодаря, Джес… Боже мой! Обещавам ти, че ще си заслужа всяко пени. — И затваря.

— Джеймс — казва Уини.

Той скача. (Така ли ще бъде отсега нататък? Ще подскача от страх всеки път, когато Уини влезе в кабинета му? От страх, че може да разбере?)

— Беше Джес Фюкийс. Изпълнителният директор. Току-що ми предложи да ръководя сайта им в Интернет. Ще изкарвам по петстотин хиляди годишно. С възможност да закупувам акции.

Джеймс не казва нищо. Поразен е.

— Не можеш ли да бъдеш малко по-развълнуван? Вече съм голяма клечка.

— Развълнуван съм — отвръща Джеймс. — Не ми ли личи?

След това Уини прави нещо, което никога досега не е правила. Приближава се до него. Слага ръка върху косата му. Разрошва я.

— И аз се гордея с теб — казва тя. — Работи наистина упорито. Сигурна съм, че този материал за маймуните ще бъде страхотен. Може би си прав. Може би наистина от това ще се получи книга.

Уини се прозява.

— Малко съм изморена. Ще си поръчам суши и после си лягам. Да ти поръчам ли обичайното? Калифорнийско руло?

— Разбира се — отвръща Джеймс.

Усмихни се.

Ти имаш всичко.

О, Боже!

Никакви имена.

Шпиони има навсякъде.

Мразя всички и всичко, включително съпруга си.

Защо?

Колко съм лоша.

Тази сутрин му го върнах тъпкано, задето се прибра в един и двадесет и три сутринта. Въпреки че беше ОБЕЩАЛ, ОБЕЩАЛ, ОБЕЩАЛ да се върне до полунощ. НАЙ-КЪСНО. Това беше изпитание и той се провали. Отново. Но когато се прибра, вместо да му крещя, си премълчах. Лежах будна цяла нощ и имах чувството, че главата ми ще експлодира, а това сигурно ще стане някой от тези дни. Но кажа ли му го, той просто ще ми предложи да пийна още хапчета. Е, ако престане да бъде такъв задник, няма да ми се налага да вземам никакви хапчета. А сега в някои дни чувствам краката си като гумени. Нищо чудно, че едва прекосявам стаята, за да вдигна телефона.

Така че тази сутрин, когато той стана, се престорих на заспала. Веднага щом чух шуртенето на водата в банята, извадих тайните си запаси и изсмърках дълга писта от скапания кокаин, който Н. взе от бармана в „М“. Разбира се, след около минута започна адски да ми се повдига. Влетях в банята и повърнах няколко пъти, докато той стоеше ужасен, с крем за бръснене по лицето. Изправих се разтреперана и залитнах назад към стената, като същевременно си бършех очите.

— Добре ли си? — попита той.

Усмихнах се тайнствено и казах:

— О, да, вече съм добре, предполагам. Не знам какво ми стана.

— Може би трябва да идеш на лекар — каза той.

Единственото, което му се иска, е да съм бременна. Всичките това искат. Мислят, че щом веднъж забременея, всичките тия неприятности ще свършат и аз ще се кротна.