Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Знаеш ли, ти наистина си едно забавно, очарователно момиче. Никой не съзнава, че си такава, а това е много жалко. Ако можеха хората да видят истинската ти същност…

— Мислиш ли, че съпругът ми кръшка? — питам аз.

— О, стига, скъпа. Защо ще кръшка, след като е женен за една от най-красивите жени на света? — Пауза. — Защо мислиш, че ти изневерява?

— Не точно сега — отговарям, — просто проверявам дали не съм откачила.

— Виждаш ли? — казва злорадо Д. У. — Така става, като загубиш връзка със старите си приятели.

— Ние не сме загубили връзка…

— И точно затова абсолютно настоявам довечера да вечеряме заедно.

— Не трябва ли да присъстваш на някое фамозно празненство?

— Само на едно малко соаре в магазин. В подкрепа на една много стойностна кауза. Но след осем съм свободен.

— Трябва да видя — казвам. После оставям слушалката, отивам бавно до дневната и се качвам по стълбите до голямата баня. Събличам всичките си дрехи и се качвам на кантара. Тегло: 53,298 килограма. Процент мазнини: 13. ДОБРЕ. От сутринта съм отслабнала със сто и тринадесет грама. Обличам се и слизам долу. Вдигам слушалката.

— Д.У.?

— Слава Богу. Помислих, че си умряла.

— Запазвам си правото за идната седмица. Ще се видим в осем и половина. В „Р“. Но бъди сам. И НЕ КАЗВАЙ НА НИКОГО.

Облечена съм в спортни гащета „Долче и Габана“ и тениска поло „Ралф Лорън“ без сутиен, а когато влизам в ресторанта, си спомням, че не съм се ресала от три дни.

Д. У. е седнал на неподходяща маса.

— О-о-о-о! Изглеждаш толкова… американски. Толкова… страхотно. Винаги съм казвал, че ти си типичното американско момиче. Американското момиче започва и свършва с теб — казва той.

— Седнал си на неподходяща маса, Д. У. Аз никога не сядам тук.

— Разбира се, че не. Но тези гащета, миличко. „Долче и Габана“.

Отивам до дъното на залата и сядам. Д. У. идва.

— Трябва да носиш само американски неща, миличко. Това е стр-р-рашно важно. Мислех си да те облека в нещо на „Бентли“.

— „Бентли“ от петдесет години не са имали клиент под шестдесет.

— Но се готвя да ги направя модни. Отново ще бъдат модни, много модни. Онези сестри С. ги обличат.

Завъртам очи.

— Искам мартини — казвам. — Нямаш ли някакви хапчета?

— Какви хапчета? За алергия? Не знам…

— Мога ли да се надрусам с тях?

— Ох, скъпа моя, какво е станало с теб! Превръщаш се в една малка Къртни Лав. А то-о-о-лкова искам да станете приятелки с онези прекрасни, прекрасни сестри С. Те те обожават. И помисли само какви купони бихте могли да давате. Toute 9 Ню Йорк ще гръмне. Ще бъде като в доброто старо време.

Защо не мога да бъда като сладките сестри С.?

Те са съвършени. Никога никому не докарват неприятности. Дори на съпрузите си. Близначки са и едната от тях (винаги ги бъркам, както и всички останали) се е омъжила, когато е била някъде на осемнадесет. Веднъж ме покани на чай и аз отидох, защото съпругът ми каза, че трябва да отида.

— Съпругът ми се ожени за мен заради ханша ми — каза тя, макар че не я бях питала. — Имам ханш само за носене на деца. Какво да правя?

Искаше ми се да я попитам къде е ходила да й промият мозъка, но не можех. Изглеждаше толкова тъжна. И толкова самотна. И толкова мъничка в карираната рокля от „Валентино“.

— Как така не си оплешивял, Д. У.? — питам и паля цигара.

— О! Какъв чешит си само. Дядо ми беше с всичката си коса, когато умря.

— Но не мислиш ли… че имаш по-малко коса, отколкото преди три месеца?

Д. У се оглежда наоколо и ме плясва по ръката.

— Много си непослушна. Поработиха малко върху главата ми. Сега всички го правят. Знаеш, времената се промениха. Всеки бива сниман. Имам предвид, виж какви ужасни снимки се появяват понякога в списанията… но точно на теб не е нужно да го казвам. Сега П. прави нещата както трябва. Знаеш ли, че ничия, ама ничия снимка не може да се появи в светските рубрики без нейното одобрение? И, разбира се, човекът трябва да е подходящ. Тя има страшно високи стандарти. Може да надуши качеството от миля разстояние.

П. е онази редакторка от „Вог“.

Прозявам се шумно.

— Видя ли онази статийка, която написаха за теб миналия месец? В която анализираха дължината на полите ти? Именно затова дългата пола е толкова актуална този сезон.

— Това е само защото — казвам и тръсвам пепелта от цигарата си на пода — подгъвът на онази пола се разши и ме мързеше да го зашия.

— О, но, скъпа — казва Д. У — Не виждаш ли? Тази нагласа, тази незаинтересованост, тя е гениална. Както когато Шарън Стоун се появи на Оскарите с поло от „Гап“.