Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Чичо Клей повърна в мивката — казва момченцето му.

— Ш-ш-ш-т — сгълчана го Уини. — Как мина твоят ден?

— Отидох на онази пресконференция. Не струваше.

— Нали те предупредих — отбелязва Уини.

(Трябва ли да й каже? Трябва ли да й каже, че е срещнал Амбър Андърс на пресконференцията? Ако смята да й казва, сега е моментът. Ами ако Амбър каже на Уини, че е срещнала Джеймс? Ами ако й каже, че е чукала Джеймс? Ако каже на Уини, че е срещнала Джеймс, Уини ще се чуди защо не й е казал пръв.)

— Срещнах една, дето работи в твоята редакция — осмелява се най-сетне той.

— Коя?

— Анди… Амбър някоя си…?

— Амбър Андърс — подсказва му Уини.

— Мисля, че така беше.

— Какво каза тя?

— Нищо — отговаря Джеймс. — Само че е чела материала ми за сателитите.

— Вероятно ще го изплагиатства. Тя беше онази, която изплагиатства моя материал. Опитвам се да се отърва от нея, но не мога.

— Трябва да го направиш — казва Джеймс. — Изглежда малко нещо луда.

— По-лоша е от Иви.

— Мислиш ли, че Иви е спала с Танер?

— Нямам представа — отвръща Уини. После взема няколко мъниста и ги нанизва на струната. (Мисли си за Танер. Колко беше силен, как нежно я повдигаше и преместваше в различни пози. Коленичи над нея като някакъв бог. Завладя я. Целува я по шията, докато й се стори, че ще припадне. И наистина припадна. Изсули се от стола на пода и точно тогава той я вдигна и отнесе в спалнята си. Беше неспособна да протестира.)

— Бас държа, че не го е направил — казва Джеймс. — Все пак Иви е от кръга на близките. Дори за Танер. Тя е твоя сестра.

— Мислиш ли? — пита Уини.

(„Дори не крещи, мисли си Джеймс. Може би все пак ще ми се размине.“)

— Отивам да си взема един душ — казва той.

— Мисля, че това е добра идея.

Той подминава дневната. Клей спи на канапето. Дали е чукал Иви? Снощи, когато Джеймс напусна хотелската стая на Танер, Клей и Иви още бяха там. Наистина ли (Клей и Иви) биха направили такова нещо?

Господи. Той искаше да чука Иви. Някъде в продължение на две секунди. После обаче заговори на Танер за ония глупости с маймуните. И алфа-мъжкарите. Какво ли, по дяволите, бе дрънкал?

(Ами ако беше спал с Иви? Със сестрата на Уини. Щеше да бъде все едно Танер да е спал с Уини.)

Той влиза в спалнята. Там е чисто. И подредено. Очилата му са на нощното шкафче до леглото заедно с черния му туристически будилник „Браун“ и три стари бизнес списания, които си е нарочил да прочете, но все отлага. Обувките на Уини са на пода. Сандалите, които й подари на рождения ден.

Изведнъж започва да се чувства добре. Може би все пак не се е оплескал.

Когато излиза от банята, чува Уини да говори по телефона.

— Ще го изпратя вкъщи веднага щом се събуди — казва тя. — О, Боже, Вероника. Не зная. Вече не давам и пукната пара… Знам, но може би трябва да опиташ с тази нагласа. Може би трябва да излезеш и да изчукаш някого.

— Вероника — казва Уини, когато Джеймс минава покрай нея на път за малкия си кабинет.

Той кимва.

— Не мисля, че трябва да се месим.

— Аз също — отвръща Уини. — Пет пари не давам.

Джеймс сяда на бюрото си. Включва компютъра. Телефонът отново звъни. „Мамка му, мисли си той. Ами ако е Амбър? Не съм й давал номера си. Но тя сигурно има номера на Уини.“

Работят в една и съща редакция.

Не, това е само параноя. Амбър няма да каже нищо. Не е такова момиче.

Чува как Уини се кикоти тихичко на телефона в кухнята.

— Определено трябва да го направим пак — казва прелъстително тя. Никога досега не я е чувал да говори с този тон. — Следващия път, когато дойдеш в града.

— Танер е! — виква тя.

О!

Джеймс вдига слушалката.

— Хей, човече.

— Здрасти, човече. Как се чувстваш?

— Кофти.

(Иска му се да каже на Танер, че е чукал. Защото е чукал. Наистина е чукал. Но определено няма да каже на Танер за вагината на момичето. Беше огромна. И малко смърдеше.

Определено няма да го направи пак.)

— Чувам те, човече — обажда се Танер.

— Клей е тук — казва Джеймс. — Вероника го е изритала от къщата.

— До два часа ще го умолява да се прибере.

— Вече го направи — отговаря Джеймс.

Двамата се засмиват.

— За Ел Ей ли заминаваш? — пита Джеймс.

— Утре сутринта. Ще се видим другия път, като дойда в града.

Джеймс затваря.

Проверява съобщенията в електронната си поща. Най-горното, изпратено в 5:03 следобед, е със заглавие: „От Амбър 69696969. Относно: Алфа-мъжкарите.“

Не може да бъде. Да го изтрие ли или да го прочете? По-добре да го прочете. Да разбере доколко сериозна е вредата.