Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Обади се някой си Джес Фюкийс — казва асистентката й.

— Не е важен. Това е просто изпълнителният директор на компанията.

— Добре — отвръща асистентката. (Долавянето на сарказма не влиза в способностите й.)

— Не, не е добре — казва Уини. — Обади се на секретарката му и й кажи, че съм извън офиса… не, че съм извън града и ще му се обадя утре още в началото на работното време.

— Върви, момиче — казва секретарката и затваря.

Уини се прибира у дома.

— Здравей — казва тя на бавачката от Ямайка, която скача и бързо загася телевизора.

Уини предпочита да не забележи това.

— Госпожо Дийк. Рано се прибирате у дома.

— Изобщо не съм си у дома — отговаря Уини. — Само се отбивам. На път за съвещание.

Тя влиза в спалнята и отваря гардероба си. Започва да рови из обувките. Неизползвани и все още в кутията си стоят сандалите, които Джеймс й подари за рождения ден.

Тя ги обува.

— Довиждане — казва на бавачката от Ямайка.

Спира едно такси.

— Хотел „Морганс“ на Мадисън Авеню — казва тя. А после на рецепцията. — Бихте ли позвънили на господин Пол Бъниън, моля?

— Той очаква ли ви?

— Да — отговаря Уини.

Оглежда фоайето. Толкова е малко, направо клаустрофобично. Тя тропа с нокти по белия линолеум.

Администраторът се извръща и прошепва в телефона:

— Господин Харт? Тук има една жена, която иска да ви види.

— Уини — казва Уини.

— Уини — повтаря администраторът. После затваря. — Можете да се качите. Апартамент А. На последния етаж.

— Благодаря ви — отвръща Уини.

Взема асансьора. Излиза в тесен коридор, застлан със сива пътека. Натиска звънеца на апартамент А.

— Една минутка… идвам — казва отвътре Танер. — Идвам… ъх… и-и-идва-а-м 8! — И отваря рязко вратата.

— Здравей — казва Уини.

— Това е неочаквана изненада.

— Надявам се, че не… прекъсвам нищо.

— Ако прекъсваше, щях да я изхвърля.

Спалнята е на първия етаж. Уини подминава отворената врата. Чаршафите са омачкани. Апартаментът е мезонет, два етажа с тераси. Тя изкачва вътрешното стълбище. Танер върви след нея. Току-що е взел душ. Уини усеща миризмата на одеколона му. (Одеколон! За последен път бе с мъж, който използваше одеколон, преди може би петнадесет години. Още си го спомня. „Пако Рабан“. Онзи мъж бе само за една нощ и вероятно нямаше да спи с него, ако не използваше одеколон.)

— Тъкмо пия чай — казва Танер. — Искаш ли?

— Разбира се — отговаря Уини. После сяда до стъклената масичка, на която има две чаени чаши, чайник и резенчета лимон. — Очакваше ли някого?

— Не. Някой току-що си замина. Неочаквано — отвръща Танер.

И двамата се засмиват.

— Иви? — пита Уини.

— Тайна — отвръща той. Започва да налива чая.

— Имам нещо твое — казва тя.

— Обувките ти ми харесват.

— Джеймс ми ги подари за рождения ден.

— Старият Джими има по-добър вкус, отколкото съм предполагал. — Той прави пауза. Отпива глътка чай. Поглежда я над ръба на чашата. — Как е старият Джими, между другото? Не беше в много добра форма снощи, когато си тръгна оттук.

— Мисля, че ще оживее. За съжаление — отвръща Уини.

— Какво, дошла си да ме накараш да си платя за това?

— Може и така да се каже — отговаря Уини.

— Мисля, че знам за какво си дошла, Уини.

— Мисля, че знаеш — казва Уини. (Не е сигурна какво трябва да каже след това. Никога не е била добра във флиртуването. Дори и с Джеймс в началото флиртуваше, като проявяваше интерес към работата му. Загуби сексуален интерес към него със същото темпо, с което загуби интерес и към работата му.)

— Мисля, че това е твое — казва тя. Отваря чантичката си и му подава ампулката кокаин.

— А-ха — подхвърля той. — Какво бих правил без него?

— Помислих си, че може да имаш нужда — отговаря Уини.

— Много ти благодаря — казва той.

Сетне става. Минава зад нея.

Уини затаява дъх.

— Уини — казва той. — От колко време се познаваме с теб?

— От петнадесет години.

— Винаги съм казвал, че копелето Джеймс е голям късметлия.

Служебната кола от Голямата ябълка спира пред един склад от вълниста ламарина. Амбър и Джеймс слизат.

— Ами ако ни хванат? — пита Джеймс. (Господи, Уини е права. Говори като момиче. Той би трябвало да владее положението тук. Но не го владее.)

— Е, и? Ще ни арестуват. Имам страхотен адвокат. До двадесет и четири часа ще ни е измъкнал — отговаря Амбър.

— Не мисля, че на жена ми много ще й хареса, ако се озова в затвора — казва Джеймс.

— На кого му пука за_ жена_ ти? — отвръща тя.