Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Какви бяха всичките тези глупости за мъжете, с които й пълнеха главата от малка? Че един ден един от въпросните (жалки) екземпляри ще се влюби в нея (и наистина ще я обича — ха — който е сътворил тази измислица, струва зилиард долара) и ще я накара да се чувства пълноценна. Ще й даде нещо, без което тя не ще може да живее. (Може да живее без повечето пениси, които е виждала досега, така че всичко това е лъжа.)

Да вземем например Джеймс.

Трябваше да го докопа. (А трябваше да е обратното. Но ако беше чакала, ако го беше оставила да „направи всичките стъпки“, както мъжете винаги настояват да ги оставяме, още щеше да чака.)

Трябваше да преследва Джеймс, както бе преследвала всичко останало в живота си. С недвусмислена решителност. (Не знаеше как се играе играта момче — момиче. Никой не я беше учил. А и й се струваше нечестна и отблъскваща.)

— Слушай, Джеймс — каза тя в началото, след като двамата бяха излизали шест пъти (и спали на четвъртата среща). — Слушай, Джеймс. Няма да играя игрички.

Това стана една седмица след шестата им среща, когато Джеймс неочаквано престана да се обажда. Наложи се да му звънне. (Как смееше да постъпва така? И защо? Защо се отнасяше така с нея?)

— Трябваше да гоня срок — каза той.

— Можеше да ми се обадиш — каза тя. (Никой не е толкова зает, че да не може да вдигне телефона и да проведе едноминутен разговор. Независимо колко зает казва, че е. Съжалявам.)

— Забравих — отговори Джеймс.

— Ти… си забравил? — пита Уини. (Възможно ли е човек да е толкова глупав?)

— Бяха ми поставили срок — казва Джеймс. (Сякаш това бе някакво извинение. Трябваше да се усети още тогава. И да хукне в друга посока.)

Тя не знаеше как да играе игрички.

— Забравил си — каза тя. Отново. (А той бе спечелил журналистическа награда.) — Как смееш да забравяш! Аз спах с теб, Джеймс. Правих секс с теб. Имаме връзка. Как смееш!

И затвори телефона. (Трепереше.) После пак му се обади.

— И имаш страшен късмет, задето излизаш с мен.

Десет минути по-късно той й звънна.

— Искаш ли в понеделник да дойдеш с мен на купона по случай издаването на една книга?

Тя прие.

А трябваше да хукне в друга посока.

Но не го направи.

(Веднъж един мъж й описа любовта си към своята бивша приятелка по следния начин: „Тя ми беше като любовница, майка, съпруга и дете.“ За Джеймс тя беше само майка.)

Джеймс се нуждаеше от нея. (Той все още не прави нищо.)

Когато се запозна с него, той живееше в мъничко ателие с издигнато легло. Под леглото имаше писалище. Имаше също едно старо канапе и библиотечка, направена от бетонни блокчета и греди четири на десет. Беше на тридесет и две и мивката му бе пълна с мръсни чинии.

Уини му изми чиниите.

— Слушай, Джеймс — каза тя. — Имаш страшен късмет, че излизаш с мен. — (Беше редакторка в женско списание. Пълноправна редакторка. Закарваха я у дома със служебната кола, когато оставаше да работи след седем. Възлагаше поръчки и обядваше с писателите; понякога й се налагаше да отхвърля материали. Тогава се обаждаше на писателя и казваше: „Съжалявам, но този материал просто не ни върши работа. Може би ще успеете да го продадете на някой друг.“ Понякога писателите се разплакваха. Всички казваха, че Уини отива твърде далеч.)

— Слушай, Джеймс — каза Уини. — Мисля, че се страхуваш от успеха. Страхуваш се от промяна. Страхуваш се, че ако се обвържеш с мен, ще трябва да се промениш. Ще трябва да признаеш успеха си.

— Мислиш ли? — попита Джеймс. — Никога не съм поглеждал нещата по този начин. Може би си права.

Джеймс само се съгласява. Съгласява се, а след това не прави нищо.

— Това е прекалено, Джеймс — казва тя сега. — Идва ми в повече.

— Знам — отвръща той. (Дори не може да планира една ваканция. Уини я планира, а той просто се отпуска по течението.)

Не прави нищо.

Уини знае какво трябва да направи. Трябва да престане да се грижи за Джеймс. И да започне да се грижи за себе си. Нали така казват всички психоаналитици да правиш в една връзка? Да спреш да се съсредоточаваш върху мъжа? И да се съсредоточиш върху себе си? (Разбира се, ако спреш да се съсредоточаваш върху мъжа, той вероятно ще те напусне. Само това забравят да ти кажат психоаналитиците.)

Трябва да се съсредоточи върху своите нужди.

Предстои й да спи с Танер и е развълнувана.

Обажда се в службата. Говори с асистентката си.

— К’во става? — пита я асистентката.

— Неотложната ситуация още не е отминала. Няма да се върна този следобед. Ще се обадя в края на деня.