Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Знам — отвръща Джеймс. Изведнъж започна да се чувства ужасно. Ефектът от дрогата е отшумял. Той е изтощен. Чувства се омърсен. (Действително е мръсен.) Иска му се да е в апартамента си, в своето легло, и да спи. Ако може да поспи, сигурно като се събуди, ще бъде сякаш нищо от това не се е случило.

— Притесняваш се да не кажа на жена ти, нали? — пита Амбър. — Аз не съм такова момиче. И през ум не искам да ти минава, че съм такова момиче, защото не съм.

— Добре — отвръща предпазливо Джеймс.

Тя се приближава до него и обхваща с длани лицето му. Целува го по устните.

— Никога досега не си срещал такава като мен. Не искам да се притесняваш. Аз съм най-добрата ти приятелка.

— Чувствам се малко… неспокоен — заеква той.

— Че защо не каза веднага? Имам тонове хапчета. Ксанакс? Клонопин? Декседрин?

Декседрин?

— Наистина ли познаваш Уини? — пита той. Старае се думите му да прозвучат нехайно.

— Че ти как мислиш, Джеймс? — отговаря тя. — Ха!

Уини и Танер лежат голи на леглото в апартамента му в хотел „Морганс“. Уини е затворила очи. Усмихва се.

Танер се навежда над нея и отмахва косата от лицето й. Целува я по бузата.

— Хареса ли ти? — пита нежно той.

— О, да — отвръща тя.

(Всъщност й се иска да каже: „Това беше най-шеметното чукане в живота ми, много ти благодаря, най-сетне разбрах какво значи шеметно чукане“, но просто не е такова момиче.)

Танер хваща дупето й в шепи и я притегля към себе си. Тя прокарва ръка по гърба му. (Иска да запомни тялото му до края на живота си. Ще запомни тялото му до края на живота си. То е съвършено. Леко загоряло и без косми. Мускулесто, но не прекалено напомпано. Който е казал, че мъжкото тяло няма никакво значение за жените, греши. Уини за пръв път разбира, че сексът може да бъде толкова чист. И красив. Танер е чист. Никога не е виждала толкова чист мъж в живота си. Джеймс има бяла кожа и брадавици. И черни пори, от които израстват руси косъмчета. Понякога има черни точки на гърба.)

— Искаш ли да го направим пак? — пита Танер.

— Ще можеш ли?

— А ти как мислиш?

Вече усещаше ерекцията му.

— Само минутка — казва тя.

Навежда се и вдига телефонната слушалка. Той я погалва отзад. Толкова нежно, че Уини усеща как отново се възбужда. Тя разтваря леко крака и казва:

— Ало?

— К’во става? — пита асистентката й.

— Просто проверявам как е положението. Кажи на Амбър, че ръкописът й ще ми трябва утре сутринта в началото на работното време.

— Не мога — отвръща асистентката й. — Още е на оная пресконференция.

— Просто й кажи, става ли? — казва Уини. Мисли си: „Колко типично.“ Амбър Андърс е момичето, което изплагиатства нейния материал.

Тя затваря телефона.

— Всичко ли е наред? — пита Танер.

— Абсолютно — отговаря тя.

Джеймс ще си строши краката да бърза за дома. За пръв път. Ако се прибере преди Уини, ще може да си вземе душ. И да се престори, че всичко е наред.

Отсега нататък всичко ще бъде нормално. Той ще се концентрира. Ще напише тази книга. (Чувства се отвратително. Повече не може да понася да се чувства отвратително. Така ли се чувства Танер, след като се друса и чука първото му попаднало маце, за което пет пари не дава? Смутен и объркан?)

Той отваря вратата на апартамента си. Затваря я.

— Джеймс? — вика Уини. — Радвам се, че се върна у дома. Уини е в стаята на тяхното момченце. Играе си с тяхното дете. Помага му да ниже мъниста на струна. Седнала е на пода и е свалила обувките си. Изглежда щастлива.

— Виж, татко — казва момченцето му.

— Здрасти, готин — отвръща Джеймс.

— Тате. Бум-бум — казва момченцето.

— Не — намесва се Уини. — Не застрелвай татко. — После се усмихва. — Какво момче, а?

— Бум-бум — казва Джеймс на момченцето. — Бум-бум и на теб.

— Клей е тук — прошепва високо Уини. — Вероника го е изритала от къщата. Дали да не ви изритам двамата да отидете на хотел? Но пък, като се замисля, май ще е най-добре аз да отида на хотел и да ви оставя да го платите.

— Искаш ли да отидеш на хотел? — пита Джеймс.

— А ти как мислиш? — отвръща Уини.

— Как мина денят ти?

— Страхотно — вдига поглед Уини. — Чуках се с Танер цял следобед в хотелската му стая.

„Иска ми се да го беше направила“, мисли си Джеймс. Тогава щяха да са квит. Тогава нямаше да се притеснява от нищо. (Но пък щеше да изникне проблемът с Танер. Нямаше да могат да бъдат повече приятели. И всеки път, когато погледнеше Уини, щеше да си мисли как Танер я е чукал. И за всичките други момичета, които Танер е чукал. Може би щеше да се наложи да се разведе с Уини.)