Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Понякога, когато се огледа (тоест в офиса или в сайтовете, които посещава в Интернет), има чувството, че е единственото добро момиче, останало на света. (Понякога има чувството, че това е престъпление.) В детските й години всички са били от „добри“ семейства. (Може и да не са били чак толкова добри зад затворените врати, но никой не говореше за това.) Майката на Уини винаги е била перфектно облечена. Къщата й е била украсена подобаващо (с антики и копринени завеси). Тя е готвела и чистела. Уини не е правела такива неща. Майка й не я е карала. И двете са знаели, че Уини ще има „кариера“ и „жена за почистване“. Никога никого не са наричали „чистачка“ или „прислужница“.) Баща й е бил малко откъснат от нея, но не неприятен. Той е бил просто баща, като бащите на всички останали. Не е бил от особена важност. Плащал е сметките. Родителите й все още са женени. Понякога, когато огледа младите жени в офиса, Уини се пита какво е станало с доброто момиче. (Знае, че нейната асистентка би казала: „Доброто момиче е нещо то-о-о-олкова старомодно.“ После би погледнала Уини, без да каже нищо. Но нямаше да е необходимо. Уини щеше да знае какво си мисли тя: че шефката й е старомодна.) Никое от младите момичета днес не е добро момиче (и пет пари не дават за това). Носят се в черно и пъчат своите (големи и някои вече поувиснали) гърди. Обличат къси поли. Рокли, които приличат на бельо. Правят си татуировки. И си пробиват дупки по тялото. Живеят в мръсни тесни апартаментчета в центъра, правят много секс и на другия ден го обсъждат. Никой нищо не може да им каже. Всеки се страхува да не го обвинят в сексуален тормоз.

Понякога (и Уини не може да повярва това) тя се страхува от тях . Не може да повярва, че вече е с десет години по-възрастна от тях. Че нямат нищо общо. Дори да беше с десет години по-млада, пак нямаше да е като тях. Тя беше по-амбициозна. И по-съсредоточена. И не използваше секса, за да напредне. (Макар че се омъжи за Джеймс, което, не може да не признае, хич даже не навреди на кариерата й.) Не идваше на работа с махмурлук и не вземаше наркотици. (Миналата година една от тези млади жени беше хваната да си инжектира хероин в дамската тоалетна. Беше намерена да клюма в една кабинка. От жената за почистване. Момичето беше изпратено на рехабилитация. Не беше уволнено. Нямаше как. Върна се два месеца по-късно.

Накрая деликатно я преместиха в друго списание.)

Тези млади жени не се страхуват от нищо. (Те са настървени. И нахални. Биха направили всичко, за да напреднат.) Миналата година две млади жени бяха изловени да плагиатстват. Едната беше преписала два пасажа от материал, който Уини бе написала преди три години. Когато го прочете, Уини усети, че й се повдига. (Почувства се изнасилена. От друга жена. Не можеше да повярва, че друга жена може да й стори такова нещо. Мислеше, че жените би трябвало да се поддържат.)

Нищо не се случи. (Уини се оплака. От управата казаха, че би трябвало да се чувства поласкана, задето друга жена плагиатства от нея. Това било комплимент.) Накрая младата жена бе повишена.

Уини би искала да се сприятели с тези млади жени. Но се страхува, че бездната е твърде голяма. Иска й се да каже: „Хей, като млада и аз бях бунтарка.“ Но знаеше, че те ще я изгледат недоумяващо. (Така правеха винаги. За да спечелят контрол над положението. Гледаха недоумяващо.) Иска й се да им каже, че когато е била тийнейджърка, желанието да се преместиш в Ню Йорк и да правиш „велики неща“ се е смятало за нещо много дръзко. Както и това, че е спала със седмина мъже, преди да срещне Джеймс. (Единият бе само за една нощ. Другият й беше преподавател. С двадесет години по-възрастен. Той бе първият, който й прави орален секс.) Но няма да им го каже. Знае, че те ще се изхилят. Знае, че до двадесет и петата си година тези млади момичета вече са спали с поне стотина мъже. (И вероятно са прекарали по някоя венерическа болест. Или инфекция. От пробиването на дупки по тялото или татуировките.)

На тридесет и осмия си рожден ден Уини се събужда и е потисната.

Същия следобед прави каквото прави от десет години насам на рождения си ден: отива в „Елизабет Арден“.

Да се поглези.

Правят й кичури и издухване на косата. Правят й маникюр и масаж на лицето. И кола маска на триъгълника. (Никога не би се обръснала там долу. Бръсненето й напомня за онова, което се случи, когато роди. Не е сигурна, че иска отново да го направи.)

Кола маската на триъгълника й причинява болка. Уини я мрази, но си я прави веднъж на два месеца. Това й докарва враснали навътре косъмчета, които тя понякога отскубва разсеяно с едни стари пинсети, преди да си легне вечер. (Джеймс не обръща внимание на това. Той също е добил някои противни навици, например си чопли носа, докато чете, прави сополите на топченце, което оглежда внимателно, преди да го запрати на килима.) По време на кола маската Уини е с хартиени бикини. Налага се да разтвори малко крака („Но само малко“, казва си тя.), а жената (козметичката) се налага да я докосне малко там долу. И двете се преструват, че това не се е случило, точно както Уини отчаяно се преструва, че не мисли за секс. Но винаги мисли. Опитва се да не го прави. Опитва се да не мисли за младите жени в офиса й и как те са правили секс не само с мъже, но и с други жени. Опитна се да не си представя, че жените знаят какво искат другите жени. Искат някой да им разтвори краката. Вместо това Уини си мисли какво ли ще се случи, когато космите й започнат да посиняват. Там долу. Това все някой ден ще се случи. Какво ли ще си помисли Джеймс?