Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

На другия ден Уини получи обаждане от една колежка, която беше научила, че Иви е отишла в хотелската стая на важния журналист и е прекарала нощта с него.

— Уини, искам просто да знаеш, че няма да съдя за теб по държанието на сестра ти — каза тя.

После се обади самата Иви.

— Мисля, че ще получа поръчка от „Ню Йорк Таймс“! — изписка тя.

— Стой далече от живота ми — предупреди я Уини (тихо). После прибави (умно): — Защо не си намериш работа в някое модно списание, след като толкова много искаш да бъдеш журналистка?

— О, не — каза Иви и преглътна шумно. Пиеше диетична кока-кола. Пиеше по пет диетични кока-коли на ден. („Просто поредното нещо, към което да се пристрасти“, мислеше си Уини.)

— Ще променя живота си. Наистина ще успея. Също като кака.

Иви е таралеж в гащите и понякога Джеймс се пита дали не е трябвало да се ожени за нея, вместо за сестра й.

Джеймс се вижда с Иви възможно най-малко, но всяка година преди рождения ден на Уини я помолва да му помогне в избирането на подаръка. Отначало го правеше като „услуга за Иви“ (за Иви беше добре да прекарва известно време с мъж, който не е използвач, задник или некадърник — и Уини се съгласяваше). Но после му стана ясно, че тя е увлечена по него.

Обажда й се.

— Иви — започва.

— Хей, братче — отвръща Иви. — Чу ли за нощта, дето прекарах с… — казва тя и споменава името на важния журналист. — И може да получа първата си поръчка. От „Ню Йорк Таймс“. Това е страхотно, не мислиш ли?

Иви винаги е оживена и винаги се държи сякаш поведението й е като на нормален, свестен човек. („Опитва се да отрича“, мисли си Джеймс.)

— Днес е рожденият ден на Уини — казва Джеймс (продължава да се владее, като минава направо на въпроса).

— Знам — отговаря тя.

— Някакви предложения? — пита той. — Мисля, че искам да й взема нещо от „Барнис“. Бижу.

— Не, Джими — казва Иви. — Ти не можеш да си позволиш бижута, които си струва да се подарят на когото и да било.

(„Ето защо всички те мразят“, мисли си той.)

— Какво тогава? — казва гласно.

— Обувки — отвръща тя. — Уини има нужда от чифт сексапилни обувки с високи токчета.

— Добре — съгласява се той, но знае, че сексапилните обувки с високи токчета не са нещо, което Уини би искала (или от което би имала нужда).

Уговарят се да се срещнат на щанда за обувки в „Блумингдейл“. Затваря телефона и се чувства уплашен.

После изведнъж осъзнава, че е получил ерекция.

На тридесет и осмия рожден ден на Уини Дийк Джеймс Дийк се събужда и е уплашен. Уини Дийк се събужда и е потисната. Не че има за какво да е потисната. Все пак тя се е справила отлично с всички цели, които си е поставила в живота: първата работа на двадесет и две, първата голяма поръчка за престижно списание на двадесет и седем, срещнала е бъдещия си съпруг на двадесет и осем, омъжила се е на тридесет, доказала се е като сериозна журналистка на тридесет и една, апартамент в кооперация на тридесет и една, бременност на тридесет и две, собствена рубрика на тридесет и четири. За последните няколко седмици Уини прекарва много време (твърде много време, което знае, че трябва да прекарва в мисли за други неща, например идеи) да си напомня какво е постигнала. Да си напомня колко е била умна да не се превърне в една от онези отчаяни неомъжени жени (като Иви). Но нещо не е наред.

Уини не иска да го признае (тя никога не иска да признае, че нещо не е наред в живота й), но това нещо може би е Джеймс. Напоследък тя се тревожи за Джеймс. (Всъщност се дразни от него, но тревогата е далеч по-добър начин да се погледне на положението.) Джеймс не изпълнява своята част от уговорката. Досега трябваше да е написал някоя значителна, важна работа (за предпочитане за политиката: толкова е лесно, предвид политическия климат), която трябваше да я издигне в журналистическия свят като негова съпруга (не бе приела неговото име току-така). Ако Джеймс бе написал някоя важна, влиятелна книга, сега щяха да имат достъп до по-важни и влиятелни хора. Те самите щяха да бъдат по-важни и влиятелни хора. Но Джеймс продължава да пише все същите материали. И да агонизира над тях. Вече доста често й се обажда на работата и й казва:

— Не мога да пиша. Заседнах. Блокирах.

— О, моля те, Джеймс — отвръща тя. — Имам да правя зилиард неща. На другата линия ме чака изпълнителният директор на водеща корпорация. Щом си блокирал, иди до супера да вземеш нещо за вечеря. И гледай да няма никакви мазнини. — След това затваря. Иска й се той просто да го преодолее.