Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Те са журналисти. Сериозни журналисти.

Уини пише рубрика за политика и стил („Това някакъв оксиморон ли е?“, попита Джеймс първия път, когато тя му каза за работата) за едно от водещите новинарски списания. Джеймс е известен и високо уважаван журналист — той пише статии от по пет до десет хиляди думи за издания като неделното списание „Таймс“, „Ню Рипаблик“ и „Ню Йоркър“.

Джеймс и Уини са единодушни почти за всичко. Те имат категорични мнения. „Има нещо сбъркано в хората без интелигентни, информирани мнения за нещата“, каза Уини на Джеймс, когато се срещнаха за пръв път на купон в един апартамент в Ъпър Уест Сайд. Всички на купона бяха „в издателския бизнес“ и под тридесет и пет. Повечето жени (като Уини) работеха в женски списания (нещо, за което Уини никога не говори). Джеймс току-що бе спечелил наградата на Американското сдружение на машинните инженери за една своя статия за риболова с мухи. Всички го познаваха. Той беше висок и кльощав, с провиснала руса къдрава коса и очила (все още е висок и кльощав, но е загубил повечето от косата си). Момичетата се трупаха около него.

Ето някои от въпросите, по които са единодушни. Те мразят всеки, който не е като тях. Мразят всеки, който е богат, преуспял и известен (особено Доналд Тръмп). Мразят хората и нещата, които са шик (макар че Джеймс си купи чифт слънчеви очила „Долче и Габана“). Мразят телевизията; високобюджетните филми; всички комерсиални, зле написани книги от списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ (и хората, които ги четат); заведенията за бързо хранене; оръжията; републиканците; младежките неонацистки групи; десните религиозни сдружения против абортите; моделите (и модните редактори); мазнините по червените меса; малките джафкащи кученца и техните стопани.

Мразят хората, които се занимават с наркотици. Мразят хората, които пият прекалено много (освен ако не са техни приятели, но после протестират ядно зад гърба им). Мразят Хамптъните (но въпреки това наемат къща там, на Шелтър Айлънд, което, както си напомнят, не е точно в Хамптъните). Вярват в бедните (не познават нито един беден човек, освен бавачката си от Ямайка, която не е точно бедна). Вярват в чернокожите писатели (познават двама и Уини в момента работи върху сприятеляването с трети, с когото се е запознала на един конгрес). Мразят музиката и особено MTV (въпреки че Уини понякога гледа „Къде са те сега?“ по VH1 особено когато въпросният изпълнител впоследствие е станал наркоман или алкохолик). Смятат модата за нещо глупаво (но тайничко се отъждествяват с хората от рекламите на „Дюър“). Според тях фондовият пазар е пълна измама (но Джеймс инвестира по десет хиляди долара годишно и проверява акциите си всяка сутрин по Интернет). Мразят Интернет предприемачите, които изведнъж напечелиха стотици милиони долари (но Уини тайничко мечтае Джеймс да влезе в този бизнес и по някакъв начин да направи стотици милиони долари. Иска й се той да е по-успял. Много по-успял). Мразят това, което се случва със света. Не вярват в безплатния обяд.

Но вярват в жените писателки (стига да не станат твърде преуспели или да не привлекат твърде много внимание, нито пък да пишат за неща, които семейство Дийк не одобряват — например секса, — освен ако не става дума за лесбийски секс). Джеймс, който дълбоко в себе си се бои от хомосексуалистите (страхува се той самият да не е такъв, понеже изпитва голямо влечение по своя анус и ануса на Уини), твърди, че е феминист, но винаги се отнася пренебрежително към жените, които не са като Уини (включително към сестра й). Които не са сериозни. Които нямат деца. Които не са омъжени. На Уини пък буквално й се повдига при вида на жена, която смята за разпусната. Или по-лошо, за курва.

Семейство Дийк не познават хора, които ходят по клубове или си лягат късно, или правят секс (освен сестрата на Уини). Според тях хората, които си лягат късно, в никакъв случай не може да са „сериозни“. На семейство Дийк им отнема цял ден (а често и по-голямата част от вечерта), докато си свършат работата. След това са толкова изтощени, че могат единствено да се приберат у дома, да изядат вечерята (приготвена от бавачката от Ямайка) и да си легнат. (Уини трябва да става в шест, за да прекара малко време с детето си, а после да тича. Детето е на четири години. Уини се надява, че то скоро ще може да тича с нея.) У дома си имат усещане за уют и превъзходство и понякога (когато не са на работа) седят с детето си по пухкави фланелени пижами. Уини и детето носят пантофи с формата на плюшени животни и Уини кара единия си обут в плюшено животно крак да говори на другия. Детето е сладко, щастливо и красиво и никога не се оплаква. (Вмъква се в леглото при Уини при всяка възможност. Освен това й казва: „Обичам те, мамо“) Учи се да чете. (Уини и Джеймс знаят, че то е гений.)