Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Тя се усмихна и се обърна по гръб.

— Има дни, когато се чувствам грозна. И дни, когато се чувствам дебела… например както в момента… а също и дни, когато си мисля: „Дали някога ще намеря човека, когото истински ще обикна?“ Трудя се упорито. Миналото лято работих върху един сценарий, в който се разправя за живота ми.

— А какво искаш от живота, Джейни?

— Не зная какво искам, но зная, че искам нещо.

— А какви са целите ти?

Джейни се усмихна и отметна коси назад. Сетне се обърна по корем, вдигна единия си крак и опря брадичка върху дланите си. Изражението й беше сериозно, но не прекалено. Тя погледна право в камерата.

— Предполагам, може да се каже… че не зная накъде вървя. — Тя направи едносекундна пауза за по-голям ефект. — Но знам, че отивам някъде.

— Блестящо — казаха те.

Осем месеца по-късно.

Джейни спря на алеята пред къщата на Даниелс Лейн в Сагапоник с новото си порше бакстър кабриолет. Колата беше върхът: сребриста боя и червен кожен салон, специална поръчка. Бяха й я подарили от „Виктория Сикрет“, въпреки че не бе необходимо да го правят — Джейни вече имаше четиригодишен договор за два милиона долара. Ставаше дума за максимум петдесет дни работа годишно, което означаваше, изтъкна новият й агент, че ще има достатъчно време да ходи на прослушвания и дори да участва във филм или телевизионен сериал. Вече три пъти беше ходила на пробни снимки за един екшън с участието на прочута филмова звезда и те бяха показали „сериозен интерес“.

Джейни затвори внимателно вратата. Не искаше да издраска боята. Сестра й вече я беше питала дали може да покара колата, но Джейни й отказа.

— Имаш много пари, Пати. Купи си своя кола.

— Но аз искам да карам твоята кола! — изхленчи Пати. Беше направила такава печална физиономия, че двете избухнаха в смях.

Джейни тръгна към къщата, като въртеше ключовете на показалеца си. Беше необикновена къща, с кухня и дневна (с камина) на втория етаж и голяма тераса, от която се виждаше океанът. Долу имаше пет просторни спални, а отвън — очарователна старинна колиба, която можеше да се използва за настаняване на гости или кабинет.

— Големи компании ли предвиждате да се събират тук? — я беше попитала брокерката.

— Не — отвърна Джейни. — Вероятно ще я използвам, за да пиша. Работя върху един сценарий.

— Наистина ли? — рече брокерката. — Зная, че участвате в онази реклама на „Виктория Сикрет“. Но не знаех, че сте писателка. Красива и умна. Късметлийка.

— Благодаря — отговори Джейни.

— Направо се влюбих в онази ваша реплика от рекламата… Как точно беше?

— Не знам накъде вървя, но знам, че отивам някъде.

— Точно така. Не се ли чувстваме всички по същия начин?

Джейни отвори вратата на къщата. „Моята къща, помисли си тя. Само моята.“ Миришеше леко на мухъл, но всички летни вили миришеха така на първия ден. До час миризмата щеше да изчезне. А дотогава можеше да поплува.

Тя отиде в главната спалня и се съблече. Стаята беше поне сто и осемдесет квадрата, с огромно легло и мраморна баня с джакузи и сауна. Къщата беше ужасно скъпа, но какво от това? Можеше да си я позволи.

Не беше зле за една неомъжена жена.

Тя отвори плъзгащата се стъклена врата и отиде до басейна, беше необикновено дълъг. Осемнадесет метра. Джейни застана от дълбоката му страна и се поколеба. За момент й се прииска Бил да се появи отнякъде. Да тръгне към нея по настланата с плочи пътека, да изкачи стъпалата и да мине през бялата дъсчена портичка към басейна. „Джейни, щеше да каже, а после да прегърне голото й тяло и да зацелува косата и лицето й. Обичам те. Смятам да напусна жена си и да се оженя за теб.“

Това никога нямаше да се случи.

Джейни потопи палеца на крака си във водата. Беше тридесет и два градуса.

Идеално.

Тя се гмурна.

Това е история за двама души. Двама души с много, много, важни професии. Те са женени един за друг и имат едно дете.

Запознайте се с Джеймс и Уини Дийк. Съвършената двойка. (Поне според тях.) Живеят в петстаен апартамент на Ъпър Уест Сайд. Завършили са (може би е по-правилно да се каже, че са възпитаници?) колежи от Бръшлянената лига (той — Харвард, а тя — Смит). Уини е на тридесет и седем. Джеймс е на четиридесет и две (по тяхно мнение съвършената разлика във възрастта между мъжа и жената). Женени са от почти седем години. Животът им се върти около работата (и детето). Обичат да работят. Работата им ги поддържа заети и невротични. Работата им ги отделя от другите хора. Работата им (поне по тяхно мнение) всъщност ги издига над другите хора.