Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Тя зачака.

После Айлийн Форд излезе. Беше дребна женица с къдрава сива коса, но Джейни веднага я разпозна по властния маниер. Носеше кафяви обувки с трисантиметров ток.

Айлийн огледа помещението, където имаше още четири момичета, но спря погледа си на Джейни.

— Ти — каза. — Ела с мен.

Джейни я последва в кабинета й.

— Колко си висока?

— Един седемдесет и осем — отговори Джейни.

— Възраст?

— Шестнадесет — прошепна тя.

— Искам да дойдеш в понеделник по обед. Можеш ли да го направиш?

— Да — отвърна Джейни, останала без дъх.

— Дай ми телефонния си номер. Ще ми трябва разрешението на родителите ти.

— Ще бъда ли модел?

— Да — кимна Айлийн Форд. — Мисля, че ще бъдеш.

Джейни излезе разтреперана от кабинета й. „Ще бъда модел!“, й се искаше да изкрещи. Идеше й да тича, да скача. „Модел! Модел! Модел!“ После, тъкмо когато си тръгваше, влезе едно красиво момиче, чието лице си спомняше от кориците на списанията и лъскавите реклами. Джейни се загледа в нея, пришила дъх. Момичето беше облечено в украсено с мъниста яке и дънки. Обувките й бяха от „Гучи“, а в ръката си държеше куфар „Луи Вюитон“. Джейни никога не беше виждала такова обаятелно същество.

— Здравей, Беа — каза момичето на администраторката. Имаше дълга руса коса, която падаше на идеални вълни по гърба й. — Дойдох да си взема чека.

Беше петък.

— Отиваш някъде за почивните дни? — попита администраторката, докато й подаваше един плик.

— В Хамптъните. Ще хвана автобуса в единадесет и петнадесет.

— Приятно изкарване — каза Беа.

— И на теб — отговори момичето и й махна с ръка.

Хамптъните! Джейни повтаряше отново и отново тази дума.

Никога не бе чувала за тях. Но сигурно бяха най-вълшебното място на света.

Когато часът свърши и тя се прибра у дома, телефонът звънеше. Вероятно беше Харолд. Беше обещал да й се обади, за да разбере как върви „училището“. Джейни вдигна.

— Джейни! — Беше агентът от модната агенция. — Цяла вечер се мъча да се свържа с теб. Трябва да дойдеш. „Виктория Сикрет“. Обадиха се. Попитаха специално за теб. Започват нова кампания. Искат да се явиш на прослушване, за да станеш едно от техните момичета.

— Това е чудесно — каза Джейни.

— Още нещо. Искат жени. Казаха „жени“. Никакви кльощави момиченца. Така че се дръж като за възрастта си. И Джейни — каза предупредително той. — Да не оплескаш нещо. Оплескаш ли този ангажимент, ти обещавам, че с кариерата ти е свършено.

Джейни се засмя.

— Джейни Уилкокс? — попита жената, като й протегна ръка. — Аз съм Мария, изпълнителен директор на „Виктория Сикрет“.

— Радвам се да се запознаем — отговори Джейни.

Ръкуваха се. Мария имаше дълга тъмна коса. Беше хубава, около тридесет и пет годишна, и стисна здраво ръката й. В този бизнес имаше хиляди като нея. Не бяха достатъчно привлекателни, за да бъдат модели, но искаха да правят нещо „шик“ и се приемаха някак твърде на сериозно.

— Възхитени сме от бука ти — каза Мария. — Искахме да се запознаем с теб.

— Благодаря — отвърна Джейни.

Тръгна след Мария и влезе в голямо, просторно ателие. Вътре имаше още хора. Бюра. Табла. Един мъж с видеокамера.

— Търсим по-специални момичета — каза Мария, като наблегна на думата „специални“. — Не е достатъчно да са красиви. Искаме момичета с индивидуалност. Които да са поживели малко. Искаме — завърши тя, като си пое дъх, за да подчертае следващите думи — момичета, които да станат модели за подражание на нашите клиентки.

„С други думи, помисли си Джейни, умни модели.“ Това вече беше нещо ново. Тя кимна.

Към тях се приближиха други хора.

— Имате ли нещо против да облечете бельото? — прошепнаха те. На подобни прослушвания винаги действаха внимателно, за да не може никой да ги обвини в сексуален тормоз.

— Имате ли нещо против да легнете на онова канапе?

— Имате ли нещо против да ви снимаме с видеокамера?

— Нямам нищо против — каза Джейни. — Ще се съблека и гола, ако искате.

Мария се засмя и каза:

— За щастие това не е „Плейбой“.

„Практически е“, помисли си Джейни.

Тя се излегна на канапето, подреди великолепното си тяло и облегна глава на ръката си.

— Разкажи ни за себе си, Джейни.

— Ами — започна Джейни с онзи нежен глас, от който никой не можеше да се засегне, — аз съм на тридесет и две. Модел съм от… май вече шестнадесет години, била съм и актриса, макар че мога да кажа, че играя във всеки ден от живота си. Доста независима съм. Никога не съм се омъжвала. Предполагам, че искам сама да се грижа за себе си. Но това, както сигурно знаете, е трудно. Аз съм модел, но и една неомъжена жена, която се опитна да си намери място под слънцето. Имала съм своите възходи и разочарования като всяка друга жена.