Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Джейни — каза майка й един час след пристигането си, — какви са тези глупости, дето чувам, че пишеш нещо? Пати е умната. Ти трябва да работиш върху кариерата си като модел и намирането на съпруг. До две години ще ти бъде твърде късно за деца и няма да можеш да си намериш мъж. Мъжете не обичат жени, които не са в състояние да им родят деца.

— Аз не искам съпруг, маман — процеди Джейни.

— Колко сте глупави това момичетата — отговори майка й, като запали цигара (пушеше „Виктория Слимс“ в огромни количества). — Тая работа да живееш без мъж е пълна глупост. До пет години много, ама много ще съжаляваш. Виж Пати. Много умно от нейна страна да се омъжи за този Дийгър. Той е млад и богат. А ти дори си нямаш приятел.

— Ами нали Пати винаги е била съвършената, маман — отвърна горчиво Джейни.

— Не, не е съвършена. Но е умна. Знае, че трябва да се труди, за да постигне нещо в живота. Ти си много красива, Джейни. Но въпреки че си красива, пак трябва да се потрудиш за живота си.

— Но аз се трудя, маман — каза Джейни. — Ето че пиша.

Майка й завъртя очи и издуха дима през ноздрите си. Русата й коса бе съвършено фризирана и все още използваше матоворозово червило. „Колко типично за нея, помисли си Джейни. Винаги е права и винаги се отнася пренебрежително към чувствата ми; смята ги за абсолютно несъществени, освен ако не съвпадат напълно с нейните.“

— Майка ти е то-о-о-лкова фантастична! — не преставаше да повтаря Суиш Дейли. Беше проектирал роклите на Пати и Джейни (освен Джейни, друга шаферка нямаше) и бе прекъснал ваканцията си на италианската Ривиера, за да дойде тук.

— Майка ми е страшно старомодна — отвърна му сухо Джейни.

— О, не! Точно обратното. Тя е абсолютно модерна — настоя Суиш. — Толкова е шик. И то-о-олкова в стила на седемдесетте. Всеки път, като я погледна, ми иде да затананикам „Мисиз Робинсън“.

Сватбеният организатор вдигна ръка и се потупа по часовника.

— Петнадесет минути, докато гостите започнат да пристигат рече той. — Всички по местата!

Сякаш всички бяха чакали със седмици сватбата на Пати. Списъкът с гости включваше четиристотин души, все първокласни, което означаваше, че бяха или известни, или след името им имаше някаква солидна титла, като например „главен редактор на модно списание“ или „архитект на известните“. Джейни ме знаеше да се смее ли или да плаче. От десет години правеше усилия да се издигне по светската стълбица в Хамптъните, мъчеше се да отсяда в най-хубавите къщи и да ходи на най-добрите купони, а Пати само за един сезон бе пристигнала на сцената бе хвръкнала без никакво усилие до най-високото стъпало. Тя и Дигър излъчваха някакво искрено нехайство, съчетано с безгрижна непринуденост, сякаш бе напълно естествено — дори неизбежно да се намират в това положение. А междувременно Джейни се чувстваше сякаш събира огризки: беше се оставила да стане тайната любовница на един могъщ мъж, който я чукаше в задника, за да не може да забременее. Освен това се мъчеше да започне една нова кариера, за която дори тя, въпреки самонадеяността си, виждаше, че не притежава нужните способности.

„Как стана това, запита се Джейни, докато се усмихваше и посрещаше гостите, деликатно държейки чаша шампанско между палеца и показалеца си. Очевидно някъде направих погрешен завой, но къде? Защо никой никога не ми каза?“

— Джейни! — викна Питър, прегърна я буйно и я повдигна от земята. — Цяло лято не съм те виждал. Изглеждаш фантастично, както винаги.

Питър! Е, разбира се, че ще бъде сред поканените, той бе адвокатът на Дигър.

— Мисля за теб. Струва ми се, че трябва пак да се съберем.

— Трябва — отвърна неангажиращо Джейни.

— Ей, знаеш ли, че Гъмдроп умря?

— О, Питър! Ужасно съжалявам — рече тя.

— Е, няма нищо, кучетата са като жените. Винаги могат да бъдат заменени.

Той продължи нататък с полуусмивка. Колко тъжен беше. След десет години щеше да бъде на петдесет и пет. Какво щеше да стане с него тогава?

— Здравей, Джейни — каза Редмън.

— О, Редмън — отговори Джейни и го целуна по двете бузи. — Съжалявам за… за миналото лято.

— Какво за миналото лято? — попита Редмън. — Аз помня само, че си прекарах страхотно .

— Добре тогава. Аз също — рече Джейни.

— Я виж, я виж, сестрата на булката. Надявам се да не стане така, че винаги да си шаферка, но никога булка.

— Зак!

— Добре ли си прекара лятото, бонбонче?

— О, да. Дори не се наложи да пляскам никого.

— Харолд, скъпи! — Тя се наведе и го прегърна.