Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Пати — попита Джейни, — някога случвало ли ти се е нещо лошо?

— Ами — отвърна сестра й, — например, когато ти отиде на концерта на Мик Джагър и не се върна цяла нощ. Тогава мама и татко ме разпитваха три часа, но иначе нищо друго.

— И аз така си помислих — рече Джейни.

— Тогава ми се струваше направо страхотна — добави Пати. — Искаше ми се да бъда точно като теб.

Джейни отново започна да спи с Бил Уестакот. Беше си обещала да не го прави, но не успя да му устои. Чудеше се как може да е с Бил, след като е влюбена в Комсток, но се оправдаваше пред себе си, че двамата мъже я ласкаят по различен начин. Комсток вярваше, че тя може да направи всичко, докато Бил се изненадваше, че тя изобщо може да направи нещо — което само по себе си бе триумф. Комсток я питаше колко страници е написала и я насърчаваше да пише повече; на Бил тя казваше колко страници е написала, за да го подразни. Беше се държал адски надуто при запознанството им, затова умираше да го дърпа надолу и да му показва, че той в действителност не е по-добър (даже може би е и по-лош) от нея.

— Виждаш ли, Бил — каза му тя веднъж. — Аз съм същата като теб. Ще направя един милион долара и ще си купя голяма къща.

— Проклети жени! — възкликна ядосано Бил, докато седеше на канапето й по боксерки, пушеше джойнт и се изтягаше назад, за да покаже плоския си като дъска корем. — Всичките мислите, че сте добри, колкото мъжете. Мислите, че заслужавате всичко, което мъжете имат, но трябва да го получите, без да работите за него. Господи, Джейни! Знаеш ли от колко време пиша?

— От двадесет години?

— Точно така, по дяволите. Двадесет години бачкане до припадък. И едва след петнадесет години престават да те бъзикат и започват да те приемат на сериозно.

— Казваш, че не бива да опитвам само защото не го правя от петнадесет години?

— Не, не казвам това. Защо не ме слушаш? Просто ако си въобразяваш, че ще направиш голям фурор, значи си откачила.

— Завиждаш — рече тя. — Просто не можеш да понесеш факта, че мога да направя голям фурор, защото какво би говорило за теб това, Бил?

Джафкаха се така почти всеки път, когато се видеха, но един ден нещата излязоха от контрол.

— Джейни — рече Бил. — Защо ти е да пишеш филмов сценарий, по дяволите? Това е невъзможна работа, а дори и да успееш, в крайна сметка ще направиш далеч по-малко пари, отколкото си си мислила, защото ще ти ги цъкат по малко поне пет години.

— Не ми трябва да слушам такива неща — отвърна Джейни.

— Така ли? Да, ама се налага. Защото от Дибъл слушаш само глупости. Боже, Джейни! Човекът просто иска да те чука. Ти си будно момиче, или поне се правиш на такава. Знаеш, че мъжете биха казали всичко за едно чукане.

— На него не му е необходимо.

— О! Значи въпреки всичко би го чукала? Кого се опитваш да заблудиш, Джейни? И двамата знаем как стават нещата при теб. Платил ти е наема на къщата?

— Той е влюбен в мен.

Бил всмука дълбоко от джойнта.

— Джейни — каза той, задържайки дима в дробовете си, после издиша. — Дибъл е един от най-безскрупулните мъже във филмовия бизнес. Той е невероятно чаровен, докато не получи каквото иска. Когато приключи с теб, ще те изостави толкова бързо, че няма да се усетиш откъде ти е дошло. Ще се озърташ наоколо и всички врати ще са затворени за теб. Схващаш ли?

— Не ти вярвам — отвърна Джейни. — Писнало ми е да слушам такива гадости. Просто му завиждаш, задето е по-успял от теб…

— Познавам актриси, които са спали с него. Да не мислиш, че си единствената, която иска да спи с него? Че му правиш услуга, понеже е грозен? Ще ти подскажа. Чука ли те в задника? И никъде другаде? Защото точно така прави той. За да няма риск някоя да забременее.

Джейни мълчеше.

— Внимателен е, а? — продължи Бил. — Ако старите холивудаджии знаят нещо, то е как да избягват сложните ситуации, наречени живот.

— Вън — каза тихо Джейни.

— Тръгвам си — отговори той, стана и си нахлузи ризата. — Казах си рецитацията.

— Знаех си, че тогава на плажа не биваше да разговарям с теб.

— Точно така. Вероятно не биваше.

— Искаш да съсипеш мечтите на другите, защото твоите са съсипани.

— О, Джейни — каза тъжно той. — Откъде ги намираш тия сантиментални глупости?

— Просто се опитвам да постигна нещо в живота!

— Ами постигни. Но го направи честно. Работи честно поне един ден и преглъщай неприятностите като всички останали.

Той излезе и затръшна мрежата след себе си. След малко обаче се върна и кресна през нея: