Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Ще опитам.

Трябваше да се ядоса на думите му, но й стана приятно.

Джейни написа двадесет и пет страници, после тридесет, тридесет и три… Пишеше сутрин, а следобед, около един, скачаше на колелото си и отиваше на плажа. Знаеше, че представлява красива гледка, като кара по потъналите в зеленина улици с развети руси коси и кошничката на велосипеда, пълна с книги и лосион против изгаряне. Един следобед се натъкна на Бил Уестакот. Той стоеше на плажа с угрижен вид, но пък това си бе нормалното му състояние. Джейни се опита да избегне срещата с него, но не успя.

— Джейни! — извика той.

Джейни спря и се обърна. Господи, наистина изглеждаше добре. Беше с мокри гащета с връвчица около кръста и определено поддържаше тялото си в добра форма. Беше се държал тъпо миналото лято, но не биваше да се забравя, че е сценарист. И то преуспял. Можеше да й влезе някога в употреба.

— Здравей — рече Джейни.

Той се приближи срамежливо до нея.

— Трябваше да ти се обадя. След миналото лято. Но нямах номера ти и не исках да питам Редмън за него. Обадих се на „Справки“, но ми казаха, че телефонът ти не е включен в указателя…

— Как е Редмън? — попита Джейни.

— Почти не ми говори, но иначе е добре. И преди сме имали такива моменти. Заради жени. Ще му мине.

Той я доближи още и Джейни усети топлината на тялото му.

— Как е жена ти? — попита тя, като отметна коси през рамо. — На нея ще й мине ли?

— Не може да й мине от петнадесет шибани години насам. Подозирам, че никога няма да й мине. По дяволите, и монах да бях, пак нямаше да й мине.

— Това е много жалко — рече тя.

— Джейни.

— Да?

— Аз… знаеш ли, не съм спирал да мисля за теб.

— О, Бил! — засмя се Джейни. — Аз определено спрях да мисля за теб.

После понечи да се обърне на другата страна, но Бил я сграбчи за ръката.

— Недей, Джейни. Не прави това, моля те. Изливам си сърцето пред теб, а ти го стъпкваш. Какво ви става на вас, жените? Искате да се влюбим във вас, а когато го направим, ни ритате в зъбите.

— Бил — каза търпеливо Джейни. — Не те ритам в зъбите. Ти си женен. Забрави ли? И че жена ти е луда?

— Не ме измъчвай — изръмжа той. — Къде си отседнала?

— Имам си къща. В Бриджхамптън.

— Трябва да те видя. В твоята къща.

— Не ставай смешен — засмя се Джейни и освободи ръката си. — Не можеш да идваш. Имам приятел.

— Кой?

— Един известен човек.

— Мразя те, Джейни — рече той.

Накрая Джейни се съгласи да се срещнат в бара в Бриджхамптън. Когато отиде, той я чакаше. Беше току-що изкъпан и облечен в износена жълта риза от Оксфорд и панталони в цвят каки. Дявол да го вземе, добре изглеждаше. В момента разговаряше с келнера. Джейни се настани на високото столче до него.

— Здрасти — рече той и я целуна бързо по устните. После запали пура и я представи на бармана.

— С какво се занимавате? — попита барманът.

— Писателка съм — отвърна тя.

— Хъ! Писателка! — обади се Бил, след като едва не се задави с питието си.

— Писателка съм. — Джейни се обърна към него и го погледна обвинително. — Пиша сценарий.

— За кого?

Джейни се усмихна. Отдавна очакваше този момент.

— О, само за Комсток Дибъл.

Бил явно усети облекчение.

— Комсток Дибъл? Че той би наел всекиго да му напише сценарий.

— Не е вярно — отвърна игриво Джейни.

— Да, така е. Чух, че веднъж наел собствения си портиер. Не се получило обаче. Никога не се получава с аматьори.

— Завиждаш! — изписка Джейни. Бил винаги я караше да се чувства като малко момиченце и това страшно й се нравеше. — Вероятно смяташ, че не съм нищо повече от един плиткоумен модел. Обаче написах тридесет и три страници!

— Той плаща ли ти?

— А ти как мислиш? — попита Джейни.

— Бас държа, че ти е и любовник — каза лукаво Бил и я ръгна в ребрата.

— Не ми е любовник!

— Нима?

— Е… — рече Джейни. — Да го кажем така. Ако ми беше любовник, щеше да ми бъде и гадже.

— Не, нямаше — отвърна Бил.

— Защо не?

— Защото е женен — отговори Бил.

— Не е!

— Е!

— Не е женен — каза Джейни. — Щях да знам.

— Хей, Джейк — подвикна Бил на бармана. — Комсток Дибъл не е ли женен?

— Не знам.

— Виждал ли си го да идва тук с някоя?

— Само с оная светска мадама. Забравих й името. Оная с конското лице.

— Видя ли? — рече Джейни.

— Женен е — настоя Бил. — За онази с конското лице. Държи я в един обор и я пуска само в особени случаи, когато трябва да се състезава с други светски дами с конски лица. А голямата награда е… един милион долара за благотворителност! — И изцвили.