Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Прав беше. Наистина бе грозен. Все пак, подобно на всичко останало в живота му, около грозотата му витаеше нещо легендарно, което се превръщаше (поне в съзнанието на Джейни) в почетен символ. Лицето и тялото му бяха целите на дупки — в резултат от онова необуздано акне, с което кожата изглежда сякаш се мъчи да унищожи тялото, — а червената му коса бе къдрава и рядка. Единствената му хубава черта, носът, бе малък, но за съжаление не се забелязваше заради голямата празнина между предните зъби. Освен това имаше скосена назад брадичка.

Но прекарай десет минути в неговата компания и забравяш как изглежда. Именно това Джейни не преставаше да повтаря на Алисън.

— Не мисля така, Джейни — отвърна тя, като клатеше глава. — Не бих могла да спя с него, колкото и време да прекараме заедно. — Тя помълча. — А сега, като го споменаваш, не мисля и че бих искала да прекарам някакво време с него.

— Алисън — рече търпеливо Джейни. — Той е страхотен човек. Успял е въпреки всички трудности.

— О, да, зная — каза Алисън. — И аз съм чела статията в „Ню Йорк Таймс“. Не забравяй онази част, дето бил грубиян и мошеник. Срещу него са водени дела за сексуален тормоз и е бил арестуван за притежание на кокаин.

— Накиснали са го — отвърна Джейни. — Ченгетата са го накиснали, защото не харесват филма му за десетгодишните убийци на полицаи.

— Това беше ужасен филм — каза Алисън.

Джейни пет пари не даваше за това. Що се отнасяше до нея (и до мнозина други), Комсток беше гений. Хората казваха, че е най-важният продуцент в бизнеса. Филмовите звезди го обожаваха. Светските хроникьори си съперничеха за вниманието му по купоните. Властимащите в Холивуд се бояха от него. Притежаваше солидно богатство и бе спечелил сам всяко пени.

Тогава, в онази първа вечер, Джейни просто се засмя и го дръпна на канапето.

— О, Комсток — каза му. — Не съзнаваш ли, че всъщност двамата с теб сме еднакви? Ние сме като близнаци. И аз цял живот трябваше да търпя това същество. Това същество, което изглежда по определен начин и кара хората да ме вместват в определен стереотип. Омръзна ми да ми казват, че съм глупава. — Тя се извърна, за да му покаже профила си. — Започвам да мисля, че са прави. Че съм… глупава. Искам да кажа, ако не бях глупава, може би животът ми щеше да протече по съвсем друг начин.

— Ти не си глупава, Джейни — каза меко той.

— Не знам — отвърна тя.

— Просто не си имала шанс — рече Комсток. Ръката му се плъзна и отново се преплете с нейната. — Но аз ще ти помогна, Джейни. Постоянно помагам на разни хора. Ако можеше да си пожелаеш нещо, какво щеше да бъде то?

— Не знам — отвърна бавно Джейни. — Предполагам, че винаги съм искала да… пиша. Алийка пише роман…

— Защо искаш да пишеш? — попита внимателно той.

— Не зная — отговори тя. — Чувствам, че… има толкова много събрано в мен… толкова много неща, за които никой не знае… разбираш ли, аз постоянно наблюдавам хората. Те не усещат, че ги наблюдавам, но аз го правя.

— Забрави за романите — рече той. — Трябва да напишеш сценарий.

След това бе лесно да легнеш с него.

В онзи първи месец на лятото Джейни изпитваше желание да се обади на всички и да им каже: „Здрасти, аз съм Джейни Уилкокс. Това лято имам своя къща и пиша сценарий.“ Всъщност, когато някой се обадеше денем в малката й къщичка в Бриджхамптън с кокетната ограда и обсипаните с рози решетки, често се случваше да отговори:

— Имаш ли нещо против да ти се обадя по-късно? Тъкмо съм по средата на една сцена.

Комсток й каза, че имала „визия“. Каза, че щял да направи филма й хит. Че щял да изцеди реклама от всичко; по дяволите, дори можел да натисне за „Оскар“, ако се наложело.

— Мога да направя всичко, Джейни — рече той. — Не бива да забравяш, че съм от Джърси и баща ми беше водопроводчик.

Лежеше гол до нея в леглото и пушеше пура. Не беше едър и краката му (което бе доста смущаващо) изглеждаха страшно кльощави, но имаше силни гърди и дълбок, внушителен глас. Този глас Джейни можеше да слуша до края на живота си.

— Да си преуспял филмов продуцент е по-хубаво, отколкото да си президент — каза той, като въртеше върха на пурата между устните си. — Имаш повече влияние върху живота на хората и — хей, хей — много повече се забавляваш.

После й намигна цинично.

— Ах, ти, палавнико! — изписка Джейни и се хвърли върху него.

Комсток я сграбчи, обърна я и я целуна по лицето.

— Кой е палавник? — попита той. — Кой сега е палавникът?

Пурата падна на пода, докато Комсток я пляскаше по дупето.