Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Живяха заедно година и половина, а след това той си купи ранчо с пет хиляди акра земя в Монтана. Искаше да се ожени, да живее там и да отглежда добитък. Искаше да бъде каубой. Джейни реши, че това е поредната му шега. Каза му, че е единственият двадесет и три годишен на света, който иска да се ожени и да има деца. Но той говореше сериозно.

— Не мога да се преместя в Монтана и да живея в ранчо! — викна тя. Възходът на кариерата й тъкмо бе започнал. И беше получила ролята в онзи филм.

Беше убедена, че ако отиде да живее в Монтана, животът й ще приключи. Всичките й способности щяха да отидат на вятъра.

Отначало той й се обаждаше на снимачната площадка.

— Станах в четири сутринта и обядвах в девет! — крещеше въодушевено. — Подбрахме четиристотин глави добитък.

Но когато снимките приключиха, филмът стана хит и тя си помисли, че ще има кариера като актриса. После разбра, че няма, но той вече се беше оженил за старото си гадже от гимназията.

— Джейни! Усмивка! — каза един фотограф.

Джейни се подчини и облегна глава на рамото на Харолд. Той я потупа по ръката.

— А ти защо не се ожениш? — попита го тя.

Харолд поклати глава.

— Знаеш, че не искам да се женя, преди да съм станал поне на шестдесет.

— Ами че тогава ще бъдеш почти на смъртно легло.

— Баща ми се е оженил за майка ми, когато е бил на шестдесет. А тя била на двадесет и пет. Живяха много щастливо.

Джейни кимна. И преди беше чувала тази история, но Харолд пропускаше да спомене, че баща му е умрял на седемдесет, а той самият е израснал като уплашено момченце с майка си и двете си лели в един възтесен апартамент на Пето Авеню, в резултат на което сега имаше редовен запек, седеше по един час дневно на тоалетната чиния и все още се виждаше с майка си всяка неделя. Колко глупаво. Ако можеше мъжете като него да постъпват разумно — т.е. да се женят и да имат деца, — то жените като Джейни нямаше да се тревожат как ще се издържат и — уф! — как ще си изкарват прехраната. Не съзнаваше ли Харолд, че колкото и усилия да полага тя, няма професия, с която би могла да изкарва колкото него, освен ако не стане филмова звезда?

— Можехме вече да сме се оженили и да имаме деца — рече Джейни. — Хрумвало ли ти е някога?

— Деца! — изсумтя Харолд. — Та аз самият още съм дете. Все пак помисли върху онова, което ти казах.

Джейни кимна.

— Няма да мога вечно да ти давам пари назаем — каза тихо той.

— Разбира се, че не — отвърна Джейни, вдигна вилицата си и се съсредоточи върху омарите.

Всички богаташи са такива, нали? Помагат ти няколко пъти, а после, независимо колко пари имат или колко незначителни суми им искаш, те отрязват. Не искат да бъдат използвани .

След това дойде инцидентът със Суиш Дейли.

Джейни беше в залата, където я подготвяха за ревюто, когато дизайнерът неочаквано влезе, погледна я и изписка:

— Олеле Боже! Какъв задник!

Шивачката, безлична жена на около петдесет, погледна Джейни и сви рамене. Джейни направи опит да се засмее, но не можеше да отрече, че през последната една година беше натрупала четири-пет килограма, от които така и не успяваше да се отърве.

— За какво говориш? — попита тя и се обърна в профил към огледалото в усилие да скрие неудобството си, но без полза. Суиш дотърча до нея, коленичи и сложи ръце от двете страни на ханша й.

— Това вече ще е проблем — рече той.

В този момент Алийка Нортън влезе в залата през отсрещната врата, захвърли чантата си от „Луи Вюитон“ и се провикна:

— Хей, Суиш, остави я на мира! Тя е жена, за Бога. Това ви е проблемът на педалите. Не познавате жените.

— Здравей, захарче — отвърна Суиш. — Надявам се, че ти поне не се каниш да ми надебелееш.

— О, млъквай, Суиш! Защо не опиташ някой път да поближеш котенца? Тогава ще си приказваме за ханшове.

Суиш се изкикоти и пробата продължи, сякаш нищо не се бе случило, но Джейни се уплаши. Спомняше си, че като малка е била пухкава, а беше чувала истории за момичета, които в началото на тридесетте напълняват и не успяват да отслабнат дори никога да не родят. След пробата намери Суиш в кабинета му, където той се преструваше, че разглежда мостри от платове.

— Това не е краят за мен, нали? — попита тя. За пръв път се случваше да говори толкова откровено, но и обикновено не й се налагаше.

— Ах, мила моя — отвърна тъжно Суиш. — Разбира се, че не е краят. Но твоят тип фигура… сега сме деветдесетте и идват на мода плоскогърдите момичета…

— Бих могла да махна имплантантите — рече Джейни.