Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Точно така! — кресна той. — Как съм могъл да бъда толкова глупав? Ти си модерна жена. Не готвиш, не чистиш, не се грижиш за съпруг и деца и не работиш . Просто очакваш някой богаташ да се грижи за теб, защото си… жена ! И целият свят ти е задължен ! — довърши той и я замери с една мокра гъба.

— Господи, Редмън — каза спокойно Джейни. — Говориш точно като Бил Уестакот.

— О, така ли? — рече той. — А може би за това си има причина . След като ти го чукаш .

— Не е вярно — каза обидено Джейни.

— Така каза той. Той ми го съобщи.

— Казал ти го е само защото ти завижда. Искаше да ме чука, но аз го разкарах.

— Боже Господи! — възкликна Редмън. — Нужно ли ми е това? — Той се хвана с две ръце за главата. — Винаги съм знаел, че не бива да си имам работа с момичета, които не могат и един вестник да прочетат.

— Мога да прочета вестник — рече тя. — Но предпочитам да не го правя. Те са скучни, ясно? Като теб и всичките ти приятели.

Редмън не отговори. Джейни затропа нервно с нокти по плота.

— Какво друго ти каза Бил?

— Че си курва. — Той вдигна глава и я погледна. — Каза, че нямаш пари… че само си търсиш някой богаташ… че никога няма да останеш до мен.

За момент Джейни не каза нищо. После изписка:

— Майната ти! Как смееш! Ама че нахалство, да ме засипваш с подобни глупости! Ти не си влюбен в мен и аз не съм влюбена в теб. Така че престани да се правиш на бебе.

— Точно в това е проблемът — рече той. — Аз бях влюбен в теб.

Закара я до автобусната спирка в Бриджхамптън. Мълчаха през целия път. Джейни слезе от колата със сака си. Редмън потегли. Тя погледна към долния край на улицата да види дали не идва автобусът. Не идваше. Джейни седна на пейката под прежурящото слънце. Скоро мина един мъж с куче и тя го попита дали автобусът няма да дойде скоро. Той й отговори, че ще дойде чак след един час. Джейни прекоси улицата и хлътна в „Канди Китчън“, откъдето си купи сладолед във фунийка. После се върна на пейката. Искаше й се да се обади на Бил Уестакот, но не смяташе, че идеята е добра.

Вероятно не беше постъпила правилно, но нима вината бе само нейна? Мъжете като че ли не разбираха това. Не виждаха нищо лошо, когато в името на биологията чукаха каквото им попадне („Трябва да си сея семето.“), но изпадаха в ужас, когато една жена започваше да се държи по същия начин. Не знаеха ли, че вратата се отваря в двете посоки? Ето Редмън, който имаше някакви пари, сносно положение в обществото и малката си колибка, в сравнение с Бил, който беше богат и преуспял, и имаше голяма къща. Какво смяташе Редмън, че ще се Случи? Че ще си пилее времето с него? И защо, нима бе толкова глупава? Ставаше дума за биология .

На половината път до града клетъчният й телефон звънна. Редмън.

— Слушай — каза той. — Искам да го знаеш. Хелън току-що идва. Беше в истерия. Бил е казал и на нея. Онова, което явно не си разбрала за Бил, е, че той е едно голямо, голямо бебе. Не може да живее без Хелън, въпреки че е луда. Тя го подкрепяше, когато започна да пише сценарии.

— И? — рече Джейни.

— В основни линии може да се каже, че ти съсипа живота на трима души. Без причина. Да не споменаваме децата им. Бил дойде да вземе Хелън и да я отведе в болницата.

— Сигурна съм, че неведнъж й е изневерявал — каза Джейни. — Не съм виновна, че не може да си държи пикалото в панталоните.

— Но аз съм техен приятел — отвърна Редмън. — Аз те заведох в къщата им. Мислех, че и ти си ми приятел. Какво си въобразяваше, че може да се случи, Джейни? Че Бил ще напусне съпругата си заради теб?

— Какво точно се опитваш да ми кажеш, Редмън? Че не съм достатъчно добра?

— Точно.

— В такъв случай не смятам, че трябва да продължаваме този разговор — рече Джейни.

— Само си помисли върху едно нещо. Как смяташ, че ще свършиш, Джейни? Какво според теб ще се случи, ако продължаваш така да объркваш живота на хората?

— Ами моят живот, Редмън? Защо вие, задници, никога не се замисляте какво чувствам аз ? — попита Джейни и затвори телефона.

От лятото оставаха още две седмици, но тя не отиде повече в Хамптъните. Стоя в душния си апартамент до края на август, като два часа дневно търсеше убежище в климатизираната фитнес зала. Докато блъскаше безпаметно, не преставаше да си мисли: „Ще ви покажа. Ще ви покажа на всичките!“

Следващата година щеше сама да си наеме къща за лятото.

— Джейни! — възкликна Джоел Уеб.

— Здрасти! — каза Джейни, махна му и си запроправя път към него. Мартинито й се разплиска и тя облиза ръба на чашата.