Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Месеци наред Джейни се опитваше да не произнася името на сестра си, сякаш ако не говореше за нея, тя щеше да изчезне. Но това не стана. Джейни сподели терзанията си с Харолд.

— Не мога да проумея как… се случи — каза му тя с далеч повече безгрижие, отколкото чувстваше. — Не искам да бъда гаднярка, Харолд — продължи с най-искрения си тон, — но откакто Пати стана на шестнадесет, никой не й е обръщал внимание. Изглеждаше като поредната затлъстяла юношеска буца.

— Може би не е искала да се състезава с теб — отвърна Харолд. Бяха на галавечерята по случай откриването на балетния сезон. Свиреха „Сън в зимна нощ“, а подът бе нашарен със светлинки и изкуствен сняг.

— Не би и могла — рече Джейни. После посегна и докосна леко украшението в средата на масата: миниатюрна елхичка, напръскана с бяло и украсена с изкуствени розови рози. — Пък и защо й е подобно нещо?

— Мисля, че страдаш от добрата стара завист — отговори Харолд. — Усещаш, че за разлика от теб тя ще направи нещо в живота. А само да речеш…

— Но аз направих, Харолд — възрази Джейни. — Направих много…

— Недвижими имоти — рече Харолд. — Направи си фирма за недвижими имоти. Това е разковничето.

Джейни завъртя отегчено очи. От шест месеца насам двамата с Харолд бяха станали големи приятели, което беше чудесно, защото той я водеше на официални вечери, даваше й пари за наема и не искаше нищо в замяна. За съжаление, след като Джейни му разказа за Зак, Редмън и Бил, той си науми да й намери нова кариера. Това щеше да бъде поносимо, но идеите му бяха толкова безинтересни, че тя дори нямаше сили да ги обсъжда.

Две седмици преди това беше убеден, че Джейни трябва да стане помощник-юрист („Ти си умна, Джейни, трябва да го използваш.“), а след това — учителка на непривилегировани деца („Това ще те разсее от собствените ти проблеми.“). Днес бяха недвижими имоти.

— Може ли да говорим за Пати? — попита Джейни. — Струва ми се, че тя тайничко се опитва да бъде като мен.

— Не в Пати ти е проблемът — рече Харолд. — Трябва да се занимаваш с нещо, което да ти носи удовлетворение. Пати сама ще се погрижи за себе си.

— Не се съмнявам, че ще го направи — каза тихо Джейни. — Но и не бих могла да се занимавам с недвижими имоти.

Тя отпи глътка шампанско и се огледа наоколо. Бяха седнали на една от най-добрите маси. Агент по недвижими имоти! Познаваше момичета, които бяха опитали. Изглеждаха направо жалки. Едно бе да си Джейни Уилкокс моделът, а съвсем друго — Джейни Уилкокс, агентката по недвижими имоти.

— Защо не? Това ти е идеалната професия — каза Харолд и вдигна вилицата си. — Кой не би купил къща от теб? Можеш да го правиш в Хамптъните. И без това познаваш всички къщи, които си струват.

— Е, нали съм отсядала в повечето…

— Трябва само да положиш малко усилия и… е, аз ще платя курса. Черпя те.

Залата около тях сякаш се завъртя. Някой спря и ги поздрави; фотографите снимаха.

— О, Харолд, как бих могла да стана агент по недвижими имоти? — каза нетърпеливо тя и хвърли салфетката си на масата.

Къдриците й бяха прибрани назад, а гърдите й преливаха от покритото с мъниста бюстие с цвят на слонова кост. Кожата й изглеждаше ослепително бяла и тя бе започнала да нарича цялостния ефект „приказна принцеса от Елизабетинската епоха“. Определено бе една от най-хубавите жени в залата, ако не и най-хубавата.

— Джейни — каза търпеливо Харолд. — Погледни фактите. Живееш в отвратителен едностаен апартамент в Ийст Сайд. Нямаш дори портиер. Разорена си. Не те интересува никой, с когото би било разумно да се захванеш…

— Под разумен разбираш отегчителен, нали? — вметна Джейни.

— Разбирам човек, който да си седи у дома и в неделя да гледа футбол по телевизията. Някой, който да те обича.

— Но аз никога не бих могла да обичам такъв мъж — възкликна Джейни. — Не разбираш ли?

— Някога обичала ли си някого, Джейни? — попита той.

— Всъщност, да.

— Кого? — поинтересува се Харолд.

— Просто един мъж — отвърна Джейни. — Когато бях по-млада. На двадесет и три.

— Виждаш ли — рече Харолд. — „Просто един мъж.“ Сама го каза.

Джейни млъкна и започна да ровичка из салатата си. Беше нелепо да нарича Чарли „просто един мъж“, понеже той бе всичко друго, но не и това. Ала нямаше смисъл да го обяснява на Харолд. Когато двамата с Чарли се запознаха, тя бе на двадесет и три, а той — на двадесет и една (работеше като модел, но само на шега, за да ядоса баща си). Веднага се влюбиха. Чарли беше потомък на богато нефтено семейство от Денвър и се говореше, че когато навърши осемнадесет, ще наследи шестдесет милиона долара. Но не за парите й бе мъчно, а за времето, когато той си купуваше ролкови кънки и ги караше, облечен в смокинг, по Пето Авеню. За онзи Свети Валентин, когато я повози в задната част на един пълен с рози микробус. И за рождения ден, когато й подари мопс на име Попай. Обличаха го като бебе и се промъкваха с него в жилищните кооперации, където живееха приятелите им. Той я наричаше Уили 4(твърдеше, че това е просто съкращение от Уилкокс) и до ден-днешен никой друг, освен него, не я бе смятал за забавна.