Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Не съм те виждал от сто години — рече Джоел.

Бяха на купона на един Интернет сайт. Клубът, където се провеждаше, бе прекомерно горещ и опушен. Беше февруари, а всички се потяха. Джейни се наведе, за да може Джоел да я целуне по бузата.

— Леле-е — рече той. — Кои са всички тези хора?

— Нямам представа — засмя се Джейни. — Изглежда вече никой от старата пасмина не излиза.

— Но тук би могла да си намериш някой богаташ — каза Джоел. — Тези интернетаджии не са ли всичките милиардери?

— Те са скучни — кресна Джейни, за да надвика шума на тълпата. — А и това лято смятам сама да си наема къща.

— Е, това е една от последните вечери, когато излизам — съобщи й той. — Ще имам бебе. Или по-точно, приятелката ми ще има бебе.

— Това е страхотно.

— Не, не е. Опитвах се да скъсам с нея. От години. А ето че тя забременя. Но пак няма да се оженя за нея. Казах й: „Ще живея с теб, ще плащам сметките, но останалото си е твоя отговорност.“

— Колко любезно — каза иронично Джейни.

Джоел обаче не усети сарказма й.

— А-ха, и аз така мисля — рече той. — Хей, ами ти защо не си ми казвала, че имаш такава готина сестричка?

— За какво говориш?

— За сестра ти. Пати. Можеше да ме уредиш с нея и да ми спестиш всичките тези главоболия.

— Мисля, че тя вече си има приятел — отвърна Джейни и се отдалечи.

Пати! Където и да отидеше, всички говореха за Пати и нейния приятел Дигър. Джейни не се бе сещала за Пати от години, но ето че сестра й неочаквано се появи. Всъщност живееше в Ню Йорк от пет години, но Джейни не й обръщаше никакво внимание и я виждаше само на семейните празници и дори тогава имаше чувството, че живеят в различни градове.

Но тази година беше различно.

Джейни никога не бе предполагала, че от Пати може да излезе нещо, но незнайно как накрая се оказа, че е сгрешила. Някога сестра й бе любимката на семейството, но после се разбра, че няма да стане красавица (беше трупнала десетина килца над нормата). Премести се в Ню Йорк веднага след завършването на колежа и започна работа във „VH1“ като асистентка или нещо подобно. Джейни смяташе, че там и ще си остане.

Но внезапно Пати разцъфтя. Стана най-нашумялата телевизионна продуцентка (списание „Ню Йорк“ писа за нея в рубриката си за изгряващи таланти), отслабна и си хвана сериозен приятел — бледен, болнав на вид тип на име Дигър, за когото всички бяха убедени, че ще бъде следващият Мик Джагър.

И сега Пати и Дигър бяха навсякъде — или поне на всички места, където Джейни ходеше. Влизаше в някой клуб и момичето, което отговаряше за връзките с обществеността, веднага й казваше: „О, Джейни, сестра ти е тук!“ След това я повеждаше по тясно стълбище и вдигаше кадифеното въже, зад което сестра й и Дигър се изтягаха на дивана, пушеха цигари и най-често носеха слънчеви очила и последната мода от Ийст Вилидж (като например панталони, направени от сребърно фолио).

— Сестра ви е то-о-о-лкова велика — прошепваше й отговорничката по връзки с обществеността.

— Здрасти — казваше Пати и загасяше цигарата си.

— Здравей — отвръщаше Джейни.

В поздрава й винаги се прокрадваше лека враждебност. Не че не харесваше Пати, просто двете никога не бяха имали какво да си кажат. Обикновено поседяваха, без да се погледнат, после Джейни изтърсваше:

— Ъ-м-м, как е мама?

— Мама е като трън в шибания ми задник — казваше оживено Пати, облекчена, че най-сетне има за какво да говори. — Все още ми се обажда веднъж седмично да ме пита кога ще се омъжа.

— С мен вече се отказа — отбелязваше Джейни. Истината бе, че майка й рядко й се обаждаше. Не й пукаше за нея дори толкова, че да й досажда да се омъжи.

А сега и малката й сестра, Пати, събитието на града. За пръв път в живота си Джейни се чувстваше стара. Все пак Пати бе на двадесет и седем. Кожата й бе по-хубава, но не само външността й изглеждаше по-млада; Пати просто излъчваше свежест. Нейният свят бе нов и тя се въодушевяваше от всичко.

— Познай какво! — каза тя на Джейни една вечер и едва не събори питието й от вълнение. — Ще пишат за мен в една статия за модата във „Вог“! И един човек ме помоли — мен — да участвам във филма, който ще снимат за центъра на Ню Йорк. Не е ли страхотно?

Джейни не се реши да й каже, че е малко вероятно някое от тези неща да се случи, но откри, че неволно е свила устни като стара мома. И все пак, щом това бяха празни работи, защо имаше чувството, че двете се намират на различни планети? И че всичко хубаво е на Патината планета, а не на нейната?