Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Извинявай — казваше Джейни, — но виждали ли сме се преди?

— Вероятно — отвръщаше той, — но ти няма начин да си спомниш, нали?

Тогава Джейни се обръщаше, отпиваше глътка червено и поглеждаше над ръба на чашата си към Редмън, който се обръщаше към нея и й намигваше, сякаш това бе адски забавно и нима всички не си прекарваха страхотно?

После се случи неизбежното.

Трябва да бе някъде към средата или края на юли, когато Бил влезе след нея в тоалетната. Джейни знаеше, че ще я последва и понеже беше оставила вратата отключена, се изпишка набързо. Тъкмо се беше навела над мивката и си слагаше червило, когато бравата на тоалетната се завъртя. Бил се промъкна вътре и бързо затвори вратата след себе си.

— Здравей — каза нехайно Джейни.

— Джейни — рече той. — Направо ме подлудяваш.

Джейни прибра червилото си и се усмихна.

— Господи, Бил. Защо винаги се държиш толкова драматично? Бих казала, че пишеш прекалено много сценарии.

— Сценарии, глупости на търкалета! — отвърна той и направи крачка към нея. — Знам, че Редмън е влюбен в теб, но и аз съм влюбен в теб.

— Мислех, че ме мразиш — подхвърли Джейни.

— Така е — отговори той. — Мразя те, защото се влюбих в теб в момента, в който те зърнах. А ти си с Редмън. Какво изобщо правиш с него?

„Колко са нелоялни мъжете“, помисли си Джейни.

Той прокара пръсти през косата си.

— Боже Господи, Джейни, просто ми кажи какво искаш. Мога да ти издействам роля във филм…

— О, Бил — каза Джейни. — Не ставай смешен!

Той се приближи до нея, прегърна я с една ръка и я целуна, като напъха езика си в устата й. Тя отвърна на целувката и сложи ръка на пениса му. Не беше толкова голям, колкото се надяваше, но щеше да свърши работа. Бил се опита да бръкне в бикините й, но бяха твърде стегнати.

— Престани — каза тя. — Ами ако дойде някой?

— И какво, ако дойде? — отвърна той и повдигна вежди.

— Махай се оттук — рече Джейни и го изблъска навън.

После отново си сложи червило и се върна на масата.

— Всичко наред ли е? — попита Редмън.

— О, да — отговори тя. — Напълно.

Джейни започна да се чука с Бил, където й падне. Правеха го и едно от отделенията на конюшнята. В тоалетните на ресторантите. Дори в леглото на Редмън денем, когато Редмън отиваше да пазарува продукти от „Кинг Кълън“. И когато Редмън се завръщаше, полюлявайки белите найлонови торби, Бил вече седеше в дневната и се преструваше, че току-що се е отбил. Това беше ужасно и тя го знаеше, но си мислеше: „По дяволите. Не е честно. Защо трябваше да е женен? Та той е тъкмо от мъжете, за които бих се омъжила. Защо такива като Бил винаги свършват, впримчени от побъркани жени като Хелън? Не мога да го проумея този свят. И каква къща има само. Бих могла доста дълго време да се чувствам щастлива в такава къща.“

— Редмън — каза невинно тя веднъж, докато двамата пазаруваха марули и ягоди от сергията по-нагоре по улицата, — сигурен ли си, че Бил никога няма да се разведе с Хелън?

— Сигурен съм, че иска — отговаряше Редмън. — Само че не може.

— Защо?

— Защото тя е луда. А не можеш да се разведеш с луда жена.

Редмън вдигна една праскова и я стисна леко. — Господи, Джейни, никога ли не си чувала за Зелда Фицджералд? Ф. Скот Фицджералд? Бил и Хелън са същите. Те просто трябва да останат заедно.

Редмън научи, разбира се. Вероятно нямаше да научи, но Бил му каза.

Беше в средата на август. Почивните дни. Редмън не сваляше поглед от нея, наблюдаваше я. Това бе първият уикенд, в който не отидоха у Уестакотови.

— Какво има? — попита Джейни.

— Защо ти не ми кажеш? — отвърна той.

— Не искаш ли да отидем у Уестакотови?

— А ти?

— Все ми е едно — каза Джейни. — Защо би трябвало да ме е грижа?

По-късно тя направи втори опит:

— А може би Уестакотови искат да дойдат у нас?

— Искаш ли да дойдат?

— Може да бъде забавно — отговори тя, — като се има предвид, че ти си в лошо настроение.

— Не съм в лошо настроение — възрази той.

— Не можеш да ме заблудиш — рече тя.

— А и не мисля, че Хелън ще иска.

— И преди е идвала тук — каза Джейни.

— Не това имам предвид.

— Ще направиш ли спагети за вечеря? — попита тя.

В неделя сутринта се скараха заради мръсната кухня.

— Мамка му! — изкрещя той.

Джейни веднага дотича от спалнята.

— Какво има? — попита тя.

— Погледни тази бъркотия — викна той. В ръцете си държеше ролка кухненска хартия.

— Е, и? — рече Джейни.

— Никога ли не чистиш?

— Редмън — каза хладно Джейни. — Знаеш каква съм. Не чистя.