Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Искаше й се Редмън да я е предупредил за лудостта на Хелън, преди да отидат у тях за пръв път, но той не го направи. Вместо това, с типичната си несъобразителност не преставаше да дърдори за, според него, удивителните им качества: Хелън била от „една от най-добрите фамилии“ във Вашингтон, с баща сенатор; майката на Бил пък била известна актриса, в момента омъжена за известен актьор; Бил бил ходил в Харвард (той самият, напомняше й Редмън, бил завършил Йейл и двамата се срещнали на прочутия футболен мач между Харвард и Йейл, където се сбили); Хелън била спечелила литературна награда за първия си роман, който написала едва на двадесет и пет годишна възраст. Джейни щяла просто да се влюби в тях. Те били едно от най-страхотните семейства на света.

Веднага след като спряха пред къщата на Уестакотови с наетия додж чарджър на Редмън, видяха Бил Уестакот да стои на застланата с чакъл алея и да пуши пура, скръстил ръце на гърдите си.

Редмън свали прозореца.

— Здрасти, Би… — започна той.

Преди обаче да довърши, Бил се хвърли към колата и навря главата си през прозореца. Беше едър, хубав мъж с глава, обсипана с чудни руси къдрици.

— Мамка му, човече. Радвам се, че си тук. Или поне така си мисля. Не мога да реша дали това е хубаво или лошо.

— Какъв е проблемът? — попита Редмън.

— Горгоната е в едно от онези настроения — рече Бил.

Джейни слезе от колата. Беше облечена в петстотиндоларова, къса до над пъпа блузка от ликра — без сутиен — и плътно прилепнал клин.

— Здрасти — рече тя и му протегна ръка. — Аз съм Джейни.

— Мамка му, човече! — каза Бил и се заозърта, сякаш търсеше къде да се скрие. — Това вече не е хубаво.

— Ало-о-о! — настоя Джейни.

Бил отстъпи няколко крачки назад.

— Знам коя си, ясно? Ти си онази опасна жена.

— Какво ми има? — попита Джейни.

— Какво й има ли? — рече Бил, като се обърна към Редмън. — Водиш ми това гадже, а то си стои и ме пита какво му има? Като начало си ясена, ясно? Това означава, че си генетично сбъркана, глупава и вероятно до тридесет секунди ще ме погнеш с някакви простотии, над които нямам никакъв контрол и за които не мога да направя нищо. Да продължавам ли?

— Да не си друсан? — попита Джейни.

Редмън се засмя и я прегърна с една ръка.

— Бил се опитва да ти каже, че те харесва. Той се страхува от красиви жени.

— Е, Бил — не можа да се стърпи Джейни, — наистина странен начин да го покажеш.

— Не ми се прави на умница — рече Бил, като я посочи с пурата си. — Знам какво си намислила. Всичките номера ви знам. Работя в Холивуд, забрави ли?

— Джейни всъщност не е актриса — обади се Редмън, хвана ръката й и я стисна.

Джейни се облегна едва забележимо на него.

— Аз съм… личност — рече тя.

Влязоха в къщата.

— Хей, Хелън! — изрева Бил. — Ела да се запознаеш с Редмъндовата… личност .

Хелън Уестакот беше нисичка, мургава и кльощава с дребни, правилни черти — виждаше се, че някога е била красива.

— О! — каза обезсърчено тя, като гледаше Джейни. — О! — После отиде до Редмън, целуна го и го потупа по гърдите. — О, Редмън, кога ще си намериш някое добро момиче, за което да се ожениш? Нямам нищо против теб — обърна се тя към Джейни. — Дори не те познавам, а съпругът ми твърди, че не бива да говоря лошо за непознати, които не харесвам, но знаеш ли какво? Въпреки това го правя. А ти не ми приличаш на добро момиче. Приличаш на момиче, което би откраднало съпруга на някоя от приятелките ми.

Възцари се мълчание. Джейни огледа дневната, която наистина бе доста хубава — големи бели канапета, ориенталски килими и френски прозорци с изглед към вътрешен двор, зад който се виждаше пасбище. „Колко жалко, помисли си Джейни. Защо хората с красиви летни къщи винаги са такива гадняри?“

— Стига, Хелън — обади се Редмън, сякаш говореше на объркано дете. — Джейни е добро момиче.

— Не, не е! — отвърна твърдоглаво Хелън.

— Хей, Хел — рече Бил, като пафкаше с пурата. — Нима ти пука кого чука Редмън?

Отначало Джейни реши, че ще може да свикне с Хелън („не с виновна, че е луда, обясни й по-късно Редмън, а съпругът й може да се разведе с нея, но е обещал на родителите й, че няма да го направи“). Бил обаче бе просто непоносим.

Той изпитваше към нея някаква дълбока, необяснима омраза и всеки път, когато я видеше, се впускаше в несвързани филипики.

— Мислите си, че много знаете — бръщолевеше. — И се фръцкате, ама как само се фръцкате пред мъжете, и използвате циците и путките си — нещо в начина, по който казваше „путка“, караше Джейни да потръпва от възбуда, — за да получите каквото искате, а след това корите мъжа, че ви е използвал.