Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— О, Бил! — каза тя.

Позволи му да я изпрати до дома и да я целуне на верандичката. Надяваше се Комсток да не пристигне точно в този момент, но вероятността за това бе малка, понеже той идваше в Хамптъните само през почивните дни.

— Върви си — каза тя след малко.

— Джейни — отвърна Бил, като покриваше с целувки лицето й. — Защо да не ти стана пак любовник? Щом можеш да спиш с Комсток Дибъл, определено ще можеш да спиш и с мен.

— Кой каза, че спя с Комсток Дибъл?

— Той е толкова грозен.

— Всъщност е най-сексапилният мъж, когото някога съм срещала, но това изобщо не ти влиза в работата.

— Никога не съм ви разбирал вас, жените — рече Бил.

— Довиждане, Бил.

— Искам да те видя пак — изхленчи той.

Джейни го ръгна с показалец в ребрата.

— Само ако ми помогнеш със сценария.

— За какво се разправя в него?

Тя се обърна, за да влезе в къщата.

— За какво мислиш? — викна през рамо.

— Не знам.

— За мен!

Тя затвори мрежестата врата, стовари се върху канапето и се засмя. После вдигна телефона и изпрати похотливо съобщение на Комсток.

Това щеше да бъде най-хубавото лято за всички времена.

В почивните дни след Четвърти юли Пати съобщи, че двамата с Дигър ще се женят. Новината гръмна по вестниците. На Парсънидж Лейн, където се намираше къщата на Пати, Джейни седеше в старинната й кухня, ровеше се из изрезките и се мъчеше да не завижда. Пати и Дигър мигновено бяха провъзгласени за „най-новата двойка“ на хилядолетието. Бяха красиви („наистина с доста голямо изсилване на въображението, що се отнася до Дигър“, помисли си Джейни), с творчески дух, успели и богати. Произхождаха от така нареченото добро общество. И още нямаха тридесет.

— Погледни това — рече Джейни, като прелисти светската рубрика на „Ню Йорк Таймс“, където имаше статия от две страници (с цветни снимки) за Пати и Дигър, техните кариери, стил на живот, с кого движеха и кои места посещаваха. — Човек ще си рече, че никога досега не са виждали някой да се жени.

— Пълна лудост, нали? — отвърна Пати. — Особено при положение че Дигър е такъв дръвник.

Тя погледна с обич през прозореца към Дигър, който крачеше около басейна със слънчеви очила и нещо като кухненска кърпа около кръста. Както обикновено, говореше по клетъчния си телефон и пушеше цигара без филтър. Джейни си помисли, че май му е излязъл херпес, макар че никога не бе виждала такъв. Но пък между зъбите му обикновено имаше парченца тютюн.

— Искам да кажа — продължи Пати, — че дори не може да плува.

— Наистина ли? — отвърна Джейни.

Но в същото време си мислеше: „Колко жалко.“ Всъщност смяташе, че Дигър не заслужава тази къща; той, както научи, бе израснал в едно малко ранчо в Дъ Мойн, Айова. Всеки път, когато отиваше с велосипеда до тях, едва не й се завиваше свят от завист. Как бе успяла Пати да се уреди така, докато тя все още се бореше? Къщата на Пати бе една от най-хубавите в Сагапоник — голяма, щедро покрита с дъски селска къща с очарователни постройки наоколо, дълъг басейн и огромна зелена морава, която излизаше на ливада с диви цветя.

— О, да — каза Пати. — Знаеш, че най-добрият му приятел се е удавил в една каменоломна като дете. Той нарече първия си албум на него. Помниш ли го? „Мъртвешки сине, най-добри приятелю.“

— Хей! — рече Дигър, който тъкмо влизаше в кухнята. После се наведе над Пати, уви кльощавите си ръце около нея и пъхна език в ухото й. — Нямам ли най-хубавото гадже в света? — попита той Джейни, а Пати се изкикоти и го отблъсна.

Дигър я посочи с дългия си кокалест пръст.

— Само почакай до първата ни брачна нощ, бе-е-ебчо!

— Още ли не сте правили секс? — попита Джейни с благоприличен тон.

Дигър направи няколко тласъка напред с ханша си, което беше отвратително, понеже коремът му изглеждаше така, сякаш в него има малка диня, и му придаваше вид на гладуващо дете от Африка. Той извади още една бира от хладилника.

— Не мислиш ли, че това е някак… странно… дето ти и Дигър произхождате от различни социални прослойки? — попита Джейни, когато той излезе от стаята.

— Не — отвърна Пати. — Всъщност това не е вярно. И двамата сме от средната класа.

— Пати — каза търпеливо Джейни. — Дигър е бяла измет. Искам да кажа, виж му само името: Дигър 5.

— Той сам си го е измислил — рече Пати.

— Защо някой би си измислил подобно име?

Пати вдигна поглед от списъка, който правеше.

— Копал е доста в калта като дете. — Тя задъвка крайчеца на писалката. — Както и да е, на кого му пука? Той е гений и гласът на своето поколение.