Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

През повечето време разговаряха сериозно за живота с главно „Ж“. Джейни обожаваше вечерите, когато той се появяваше в къщата й около полунощ, след някоя делова вечеря. Вечерта Джейни обикновено прекарваше на някое глупаво парти и по някое време получаваше съобщение: „Пиле-пиленце. Тук е големият лош вълк, който ще издуха вратата ти — хей, хей, — задната ти врата! Ще се видим ли по-късно?“ Тогава Джейни се и извиняваше и хукваше към дома си, за да го посрещне по дантелено бельо.

— Какво, не съм ли най-големият късметлия на света? — казваше той.

— Нищо не помниш от приказките — изкикотваше се Джейни. Издуханата врата е на трите прасенца.

Почти винаги стигаха до секс, но не преди да са разговаряли няколко часа. Седяха до стъклената й масичка за кафе, смъркаха миниатюрни количества кокаин и пиеха чиста водка. Изобщо не беше в стила на Джейни да смърка кокаин, но откакто бе срещнала Комсток, имаше чувството, че открива части от себе си, за чието съществуване не бе и подозирала. Той сякаш й отваряше очите. За живота. За секса. За реалните й възможности.

Беше направо зашеметяващо.

Приказваха си за филмите му.

— Какво мислиш за онзи? — питаше я отново и отново той. — Какво ти е мнението?

— Много ми се нрави, дето не смяташ, че си твърде умен или твърде добър, за да разговаряш с някого — каза му веднъж Джейни.

Той й разказа за успеха си — как си го представял, борил се за него и накрая спечелил — и как било важно да се прави нещо значимо не само за теб, но и за другите.

— Ти си единственият човек, който ме разбира — рече Джейни. — Който не ми се подиграва заради същността или мненията ми.

— Важно е хората да се чувстват свободни дори когато не са рече той.

След това се навеждаше над нея, бъркаше под блузата й и щипеше зърната й, докато не я видеше да пищи от болка.

Гледаше я и дишането му ставаше все по-тежко. След това я обръщаше на четири крака, разтваряше задните й бузи и ръгваше пениса си в задника й.

— Мамка ти, мамка ти, мамка ти! — повтаряше през цялото време.

За щастие му беше малък, та не болеше много.

Дори сестра й бе впечатлена.

— Защо не си ми казала, че познаваш Комсток Дибъл? — изписка тя в слушалката една сутрин в началото на лятото.

— А ти защо не си ме попитала? — отвърна Джейни.

Започваше да ръми и капките бавно потъмняваха пръста в цветните лехи отвън.

— По дяволите, Джейни. Та той е човекът, с когото най-много искам да се запозная!

Джейни просто не можеше да не я поизмъчи малко.

— Защо? — попита тя.

— Например защото съм продуцент? Защото искам да правя филми за него?

Джейни се заразхожда из къщичката, като пътьом потупа възглавничките на канапето.

— Но аз си мислех, че си телевизионен продуцент — рече тя. Това не е ли… Искам да кажа, че доколкото зная, това са две съвсем различни животни.

— Триста дяволи, Джейни! Нали знаеш, че от осемгодишна искам да стана продуцент! — викна Пати.

Джейни се усмихна. Представяше си я как скърца ядно със зъби, както когато бяха деца и се сбиваха. Всъщност това ставаше всеки път, когато се намираха в една стая.

— О, наистина ли? — рече Джейни. — Всъщност не го знаех.

— Господи, Джейни! От пет години си скъсвам задника да работя. Имам нужда от пробив. Опитвам се да се запозная с Комсток Дибъл от… векове … Джейни — замоли се тя. — Ако само му кажеш, че съм ти сестра …

Джейни влезе в мъничката баня и се погледна в огледалото.

— Нямам нищо против да те представя, но между другото, той вече помага на мен.

— Наистина ли?

— Пиша сценарий за него.

Настъпи мълчание.

— Ти не си единствената умница в семейството — подхвърли злобничко Джейни.

— Мисля, че това е… направо страховито — обади се най-сетне Пати. После се обърна към другия в стаята. — Хей, Дигър, Джейни пише сценарий за Комсток Дибъл.

Дигър взе слушалката.

— Джейни? — рече той. — Това е много яко.

— Благодаря — отвърна скромно Джейни.

— Хей — каза той, — защо не дойдеш у дома на вечеря?

— Аз съм в Хамптъните — отговори търпеливо Джейни.

— Ние също. Имаме къща тук. Как се казваше мястото, където се намираме? — подвикна той на Пати.

— Сагапоник — обади се отнякъде далече Пати.

— Сагапоник — повтори Дигър. — Да му се не види, как да ги запомни човек тия индиански имена?

Джейни трепна. Сагапоник бе любимото й място в Хамптъните. Как бе успяла Пати да наеме къща в Сагапоник?

— Ела тази събота — рече той. — Момчетата от бандата са отседнали при нас и ако си играйкате с Комсток, виж да направиш Пати продуцент. И доведи и Комсток в събота.