Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— В едно си права. Ние сме еднакви. И двамата сме жалки!

Цяла седмица не си говориха, но после отново се видяха на плажа. Престориха се, че нищо не се е случило, но оттук нататък лятото престана да бъде толкова хубаво. Дневните температури надвишаваха тридесет градуса. В къщичката беше душно, а нощем в спалните на горния етаж ставаше непоносимо, затова Джейни се мъчеше да подремне на канапето. Опита се да пише сутрин, но на тридесет и осмата страница откри, че не е в състояние да продължи. Беше стигнала до онази част, в която „момичето“ (както Джейни бе започнала да мисли за главната си героиня) е на снимачната площадка за първи ден, а режисьорът идва в нейната каравана и я принуждава да му направи свирка. Историята трябваше да разказва за живота й като модел и актриса и борбата й, докато започнат да я възприемат на сериозно като личност, но вече й се струваше, че няма смисъл. Докъде щеше да я доведе това? Всички казваха, че в Холивуд, за да напреднеш, трябва да правиш секс. Защо им беше повярвала? Това не й бе помогнало. А след като го направиш няколко пъти, престава да ти пука.

Или поне така си мислиш.

Един ден й се случи нещо странно. Беше в супермаркета „Кинг Кълън“, когато зърна Хелън Уестакот до рафтовете за подправки. Джейни мина бързо покрай нея с наведена глава, като се надяваше, че другата няма да я види, но когато накрая вдигна очи, Хелън я гледаше със странно лукаво изражение на дребното си лице. После през цялото време й се струваше, че мярка Хелън с ъгълчето на окото си — пред рафтовете с безалкохолни, до щанда за месо, близо до пастите за зъби, но всеки път, когато вдигаше поглед, Хелън я нямаше. Джейни припряно взе няколкото неща, за които беше дошла, но на касата някой блъсна леко количката й изотзад.

Джейни вдигна очи. Хелън беше зад нея, стиснала дръжката на количката, заедно с двамата си сина. Не каза нищо, само я гледаше втренчено. Двете момчета, красиви и тъмнокоси, с големи кафяви очи, я зяпаха любопитно. Джейни се усмихна леко на Хелън и с ужас забеляза, че количката й е празна.

Хелън я последва до паркинга. Джейни изпитваше непреодолимо желание да се затича, но това щеше да достави прекалено голямо удоволствие на Хелън. Сетне Хелън се отклони към колата си.

Джейни ходеше на купони, но там хората бяха винаги едни и същи и вече нямаше какво да си кажат. Питаха я за сценария.

— Написах още пет страници — лъжеше тя. И редовно се напиваше.

Комсток замина да летува близо до гръцките острови, на яхтата на някаква филмова звезда. Джейни се надяваше, че ще покани и нея, но когато го спомена, той каза само: „Вече ти наех къща.“ Това не беше добър знак. Когато го помоли да правят секс по нормалния начин, той й отговори, че няма да може да получи ерекция. И това не беше добър знак. Обеща й, че ще се върне след три седмици, точно за сватбата на Пати в Деня на труда.

— Аз просто се опитвам да ти бъда приятел — казваше Бил. — Имаш ли представа колко трудно е това за мен?

Джейни имаше чувството, че лятото никога няма да свърши.

— Добре, всички! Не забравяйте, че в крайна сметка това е просто едно тържество. — Сватбеният организатор, слабичък млад мъж с тъмна мазна коса плесна с ръце. — Всички ли си помним местата? Пати, знам, че знаеш какво трябва да правиш. Други въпроси?

Моник, майката на Джейни, вдигна ръка.

— Да, госпожо Уилкокс? — каза младежът със зле прикрита досада.

— Аз не и-йскам да съм боса. И-йскам да съм с обувки.

— Госпожо Уилкокс — отвърна търпеливо младежът, сякаш обясняваше на малко дете, — решихме, че никой няма да носи обувки. Това е боса сватба. И в поканите е написано.

— Но краката! Те са толкова грозни.

— Сигурен съм, че вашите крака са много красиви, госпожо Уилкокс, както и на всички останали. — Младежът поспря за момент и огледа всички в стаята. — Хора, това е светското събитие на сезона. Да го направим зашеметяващо !

Избухнаха аплодисменти. Джейни погледна към майка си. Беше си все така властна и себична. Почти от момента, в който бе пристигнала за сватбата, два дни преди това, носеше само неприятности — подлагаше на разпит отговорниците по храненето, флиртуваше с оператора (някой щеше да прави документален филм за сватбата за „Лайфтайм“) и така тероризираше майката на Дигър Пами, че в един момент Пами, дребна женица с трайно къдрена сива коса, с провлечен среднозападняшки акцент и куфар „Самсонайт“, пълен с гуменки „Кедс“, престана да излиза от стаята си.