Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Толкова ми се иска това да беше твоят ден, лудетино. Може би догодина, а?

— Може би — отвърна Джейни.

После погледна над тълпата. На алеята спираше голям мерцедес. Шофьорът изскочи пъргаво и отвори вратата. Комсток слезе, протегна се и се огледа. После шофьорът заобиколи от другата страна. „Сигурно е довел със себе си звездата от филма“, помисли си Джейни, но вместо това видя да слиза една висока тъмнокоса жена, която заобиколи спокойно колата. Комсток я хвана за ръката.

— Джейни! Колко хубаво изглеждаш! — каза Алисън и се наведе към нея. — Видя ли Зак Манърс? Изглежда ужасно. Сигурно много се радваш, че не си с него. Чух, че го спрели за шофиране в пияно състояние и го хванали да пъха ампулка кокаин в чорапа си. Чорапи! През лятото! Кога свършва договорът за наем на къщата?

— Утре — отвърна Джейни. — Но хазяинът каза, че мога да остана още един ден.

— Супер. Ще ти дойда на гости — каза Алисън.

— Разбира се — пророни Джейни.

С ъгълчето на окото си гледаше как Комсток се приближава. Познаваше жената до него… Но защо я държеше за ръката и й шепнеше на ухо?… Изглеждаше толкова доволен от себе си, тя също… О, Господи!… Това бе онази светска дама — същата, която била женена за оня от Холивуд, а после за другия, дето се бил кандидатирал за президент — но бе толкова грозна! Имаше конско лице, това си личеше, въпреки че носеше огромни тъмни очила, сякаш се боеше да не я разпознаят… Доколкото Джейни знаеше, тя бе адски могъща и адски богата. Какво ли правеше Комсток с нея ?

— Здравей, Джейни — каза той.

— Комсток — запъна се тя.

— Искам да ти представя годеницата си. Морган Бинчли.

— Здравейте — каза Джейни.

Не можеше да свали очи от лицето му. Не беше го виждала от три седмици и сега за пръв път под грозотата му прозираше жестокост. Очите му бяха жестоки. Без тези жестоки очи той никога нямаше да се издигне над грозотата си. Хората щяха да се отнасят пренебрежително с него или да го използват. Той се усмихна. Розовите му устни се разтвориха за момент и разкриха празнината между предните му зъби. Изражението му сякаш казваше злорадо: „Покажи ми.“

Добре де, щеше да му покаже.

— Това е чудесна новина — каза тя. — Кога се сгодихте?

— В Гърция — отговори Морган. Акцентът й намекваше за девически пансиони и езда в Кънектикът. — Трябва да кажа, че доста се изненадах. — Тя го хвана още по-здраво за ръката. — Виждаме се само от… колко беше?… Шест месеца?

— Точно така — отговори Комсток.

— Моп dieu ! Господин Комсток Дибъл? — възкликна майката на Джейни, която изникна неочаквано до нея. — Но аз би трябвало да ви направя реверанс. Вие сте крал. Крал на филмите!

— Това е майка ми, Моник — каза Джейни.

— Гледала съм всичките ви филми — продължи майка й, като сложи прочувствено ръка на сърцето си.

— Много сте мила — отвърна Комсток.

— Вие сте приятел на Джейни? — попита майка й и я хвана подръка.

— Джейни пише нещо за мен.

— Разбирам — каза майка й със зле прикрито любопитство.

— Извинете ме — каза Джейни.

— Джейни! — подвикна след нея Комсток.

Джейни се обърна, погледна го и поклати глава.

— Уф! Оставете я — каза майка й. — Тя обича да се прави на… как го казвахте? Мъченица .

Всички се засмяха.

— Сега ще обиколя всички ви и ще ви помоля да се представите. И ако обичате, кажете по няколко думи защо сте тук — каза преподавателят, петдесетгодишен мъж с мустаци и зле скроен костюм, който изглеждаше сякаш твърде много пъти е бил носен на химическо, и кимна към една жена от предната редица. — Защо не започнем с вас?

— Ами — започна жената, — аз съм Сюзън Фазино и съм на четиридесет и три…

— Няма нужда да си казвате възрастта — прекъсна я преподавателят.

— Добре… Омъжена съм и имам две деца, момче и момиче. Бях учителка и търся начин да правя повече пари. С гъвкаво работно време.

— Много добре — каза преподавателят. — Но ако кариерата ви като агент по недвижими имоти потръгне, ще трябва да работите по дванадесет часа дневно.

— О! Не знаех това.

Джейни се облегна назад и почука с молива по бележника си. Ама че скука. Курсът бе започнал едва преди десет минути, а умът й вече започваше да блуждае.

— Казвам се Нелсън Павлак…

Е, може би трябваше да бъде доволна, задето се е измъкнала така леко.

— Джейни — й бе казал Комсток. Има наглостта да се отбие в къщата й следващия следобед, докато тя си събираше багажа. — Това, че ще се женя, не бива да променя нищо. Можем да продължим. Морган ме познава. Знае, че няма да й бъда верен. Просто не иска да го правя прекалено явно.