Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

После Уини обикновено казва нещо от рода на: „Искам да знам какво мисли всеки от вас за насилието. Тази седмица пиша за него.“ Преди няколко години, когато започна това, Джеймс го намираше за очарователно. Но сега се дразни (въпреки че никога не го показва). Защо Уини винаги пита хората какво мислят? Няма ли си свои мисли? Той се оглежда, за да види дали някой от другите мъже (съпрузи) споделя същите чувства.

Не им личеше. Никога не им личеше. Често му се иска да попита другите съпрузи какво мислят за жените си. И те ли като него се страхуват от тях? Мразят ли ги? Фантазирали ли са си някога как блъсват съпругите си на леглото, разкъсват им бикините и им го ръгват в задника? (Джеймс опита нещо подобно с Уини в началото, но тя го зашлеви и после три дни не му проговори.)

Понякога на Джеймс му се струва, че Уини се бои той да не я напусне. Но тя никога не казва, че я е страх. Вместо това казва неща като: „Женени сме от седем години и имаме дете. Знаеш, че ако някога се разведем, ще получа половината от всичко. Ще ти бъде ужасно трудно да живееш с половината от онова, което притежаваме, и само доходите си без издръжката на детето.“ (Но това, което Уини не знае, е, че Джеймс се страхува повече тя да не го напусне, защото е права. Ще му бъде невъзможно да живее без нейните доходи. А и не му се иска да напуска момчето.)

Джеймс се опитва да не мисли прекалено много за това, защото когато мисли за него, не се чувства като мъжа в тази връзка. Когато не се чувства като мъжа, се пита какво би го попитала Уини, ако знаеше, че той се чувства по този начин. А по-точно: „Какво изобщо означава «да се чувстваш мъж»? Как се чувства «мъжът»?“ И тъй като никога не може да отговори на тези въпроси, не му остава друго, освен да се съгласи с Уини — дори да се мисли по този начин е отживелица.

На втората им среща Уини разказа на Джеймс следната история. През седемдесетте тя пушела марихуана (на четиринадесет), на шестнадесет позволявала на момчетата да я опипват отгоре (и отдолу) и загубила девствеността си, когато била на седемнадесет, с едно осемнадесетгодишно съседско момче, което било много красиво (всъщност си бе падала по него от години, но той не й обръщаше никакво внимание до онази вечер, когато усети, че тя ще му позволи да прави секс с нея. Уини не разказа тази част на Джеймс). След като свършил, той я откарал до тях (направили го в къщата на родителите му, където имал легло в мазето). Изобщо не се впечатлил, че през есента й предстои да отиде в Смит, нито пък му пукало, че е била трета по успех в класа (поносимо само защото двамата ученици на по-горните места бяха момчета). Така Уини научила, че в някои ситуации постиженията и интелигентността не ти гарантират, че няма да се отнасят зле с теб, и се заклела никога повече да не изпада в такова положение.

Рожденият ден на Уини наближава и Джеймс се страхува.

Уини има сестра и брат. Всички обичат брата на Уини. Той е завършил (дали няма да е по-правилно да се каже „е възпитаник на“?) филмово училище и току-що е приключил един важен документален филм за непълнолетните секс робини в Китай. (Продал го е на Образователния канал. Никой не се притеснява за него.) Всички се притесняват за сестрата на Уини, Иви (понякога Уини я нарича Ивъл), която е с две години по-малка от Уини. Преди осем лета Иви трябваше да отиде на рехабилитация. В Хейзълдън. Оттогава на всеки шест месеца решава да си смени професията. Актриса. Архитект по озеленяване. Певица. Брокер на недвижими имоти. Писателка на романи. Филмов режисьор. Моден дизайнер. А сега иска да стане журналистка. Като Уини.

Предната седмица Иви се появи на много важен, много сериозен купон на журналист, току-що написал книга за един десен политик. (Беше журналист в „Ню Йорк Таймс“ и пишеше по една книга на всеки пет години. Книгите му винаги получаваха благоприятна рецензия в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“. Точно това иска Уини за Джеймс.) Блузката на Иви беше разкопчана твърде ниско и тя се фукаше с гърдите си. (Преди беше сравнително плоска, също като Уини, но преди няколко години бюстът й сериозно нарасна. Уини мисли, че си е сложила имплантанти, но двете никога не говорят за това.) Иви отиде право при важния журналист и го държа ангажиран в разговор, та да не може никой друг да приказва с него. Другите жени беснееха. Те стояха около платото със сурови зеленчуци и дъвчеха яростно моркови на пръчици. Често-често завъртаха очи и гледаха мръсно Иви. Но не можеха да „се погрижат“ за нея, както правеха обикновено, защото Иви бе сестра на Уини.