Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Джеймс е неудовлетворен и Уини е неудовлетворена, но никога не говорят за това.

Когато Уини опита, когато внимателно му подсказва (както психоаналитиците винаги казват, че трябва да се прави — да се избере точният момент, когато и двамата сте се отпуснали), че може би трябва да поработи върху подписване на договор за книга, той се цупи. Включва телевизора и гледа някое идиотско, безмозъчно предаване като „Херкулес“. Понякога Уини побеснява и изключва телевизора от контакта. Друг път просто започва да крещи. Но караницата винаги свършва с това, че Уини изкрещява:

— Трябва ли аз да правя всичко? Трябва ли да работя, да се грижа за детето — (въпреки че всъщност не се грижи за детето — това прави главно бавачката, а Уини прекарва с него по един час сутрин и два вечер) — и да следя кариерите ни да се развиват правилно? Трябва ли аз да направя и двама ни известни?

— Ние вече сме известни — кресва в отговор Джеймс (като си мисли: „Повдига ми се от теб; защо ли ти предложих да се оженим?“, но никога не му стиска да го каже, защото Уини вероятно ще го напусне и хората ще разберат). — По-известни не можем да станем, Уини. Какво още искаш да направя?

— Аз правя повече — казва Уини, вече по-спокойна, защото не притежава нужната издръжливост да крещи дълго („Но все пак, мисли си Джеймс, притежава нужната издръжливост да крещи достатъчно.“) — Защо не се преместим във Вашингтон?

— Не искам да се местя във Вашингтон. Всичките ми редактори са тук — казва Джеймс. След това отново пъха щепсела на телевизора в контакта, изважда дистанционното изпод креслото, където е било хвърлено, и продължава да си гледа „Херкулес“.

Уини и Джеймс никога не казват на приятелите си за тези свади. През почивните дни, когато ходят из планините, градинарстват или търсят антики с приятелите си (всички се натоварват на нечия кола, отиват в някой разсадник и си купуват растения или ходят да се „ровят“ из западен Кънектикът), те представляват обединен фронт: уважават се и се възхищават един от друг и от работата си и са най-добрите приятели. Дори една съботна вечер, когато стана онова ужасно обсъждане (на другата сутрин всички се съгласиха, че са пийнали малко повечко червено вино — четири бутилки за осем души — и се заклеха никога повече да не го допуснат) за това от какви социални класи произхождат и към коя социална класа принадлежат сега, всички си останаха добри приятели. А можеше и да не бъде така. Докато произходът на Уини бе установен категорично („Направо като по учебник“, бе казал Джеймс.) — тя произхождаше от заможна ирландска фамилия и беше израснала в десетстайна къща в колониален стил с двадесет акра земя в Пенсилвания, където баща й беше съдия — произходът на Джеймс не беше. Неговият баща бе имал три ателиета за химическо чистене на Лонг Айлънд. Химическото чистене определено се числеше към работническата класа, но така и не се постигна единодушие по въпроса дали притежаването на три ателиета за химическо чистене го издига над това.

Джеймс знае какво не е наред с живота му. С писането му. Той загубва вдъхновение с долу-горе същото темпо, с което губи и ерекцията си.

На сутринта на рождения ден на Уини Джеймс Дийк се събужда уплашен. Смята да направи нещо с Уини. Нещо, което тя няма да хареса. И е възбуден.

На обяд Джеймс отива в „Блумингдейл“, за да се срещне със сестрата на Уини. Докато върви към щанда за обувки, разбира, че най-лошият му страх се е сбъднал — Иви не е там.

Той стои насред щанда и не знае какво да прави. Всички го гледат. Той е изложен на показ (като обувка). Вдига една обувка и я оставя. Към него се приближава един продавач. Що за мъж може да стане продавач в щанд за женски обувки? Мъжът пита дали може да му помогне. Джеймс отвръща:

— Не, чакам някого. Жена си. Днес е рожденият й ден.

Защо излъга продавача? Защо изобщо му каза нещо? Ами ако той (един непознат) открие, че Иви не му е съпруга? Ще си помисли, че Иви му е любовница. Какво щеше да стане, ако Иви му бе любовница? Какво щеше да стане, ако започнеше тайно да чука сестрата на жена си? (Това можеше да стане. Иви чука всекиго, сменя гаджетата на две седмици, спи с женени мъже, спи с мъже, с които се запознава на курсовете в образователния център, в „Анонимните алкохолици“, в снекбара.) Когато е в милостиво настроение, Уини казва, че не бива да съдят Иви, защото не е виновна, че е секс маниачка.

Джеймс се разхожда из щанда за обувки. Мисли си да си тръгне, мисли си да даде на Иви някакъв урок. (Сеща се за много уроци, които би искал да даде на Иви.) Но Иви може да се появи всеки момент. Той сяда.