Фабрис Лардро - Безвремие

Известно е, че когато човек работи, постига всичко! Оправих машината в самото начало на 1931, в един много студен ден, студът режеше и предвещаваше внезапни сривове в хода на времето. Добре бях обмислил каква стратегия да възприема и като се има предвид израстването на Бекет, ми се стори необходимо най-вече да приключа с този нежелан конкурент. Каквото и да правя, каквото и да публикувам, той ще успее да отбие атаката и ще измъти нов шедьовър, неговото предимство беше младостта и най-вече неизвестността: не се знаеше какво е способен да създаде? Той буквално надграждаше моите творби, изпитваше лукаво задоволство да ги преиначава, за да се възкачи на артистичния Олимп. Никога нямаше да се чувствам в безопасност, докато този източник на нещастие бродеше по земята, нямаше никакъв шанс да го подтикна към самоубийство, да го накарам да приеме будизма или да го тласна към мюзикхола, невъзможно беше да го лиша от способността да твори, както направих с Джеймс и Фердин. Той беше непреклонен, просветлен, безумен творец. Ето че бях принуден да използвам силови методи, бекетоубийство.

Ох, признавам си, не се реших на тази крайност с леко сърце, но той не ми остави никаква алтернатива, нали? Налагаше се да унищожа Самюъл веднъж завинаги, да изтръгна Великияписател.

Възседнал чудната си машина, се върнах в Дъблин през април 1906. Трябваше да задуша твореца още в зародиш, да не му дам никакъв шанс — предстоеше съвсем скоро. Пътуването във времето ме изтощи както никога преди това, но мотивацията ми надделяваше: ще се отърва завинаги от него!

Взех влака на гара Харкърт Стрийт и отидох във Фоксрок, на юг от столицата. Мека пролетна вечер, предвкусвах блажено освобождението. Вървях сред великолепните жилища на важни личности, напредвах тайно. Бързо стигнах до красивата вила на Брайтън Роуд. Няма смисъл да ви я описвам, нито да се връщам на сцената на отвличането. Мисля, че ви го разказах съвсем чистосърдечно. Бих искал само да уточня две дребни неща. Първото, че все пак не се чувствах много много горд от моята експедиция. Второто се отнася до продължението на действията. Преди малко се разделихте с мен в мига, когато се опитвах с повече или по-малко успех да изчезна с бебето на ръце. Какво се случи после? Тичах колкото се може по-бързо, нали разбирате, но Бил Бекет, бащата на малкия Самюъл, имаше здрави крака и много бързо ме хвана. Той крещеше след мен и разплака сина си. Не ми оставаше нищо друго, освен да продължа да пътешествам във времето, без наистина да избирам епохата.

Казвах ви, че майките имат абсолютна власт, те упражняват пагубно привличане.

Озовах се в стаята на Мама в началото на това хилядолетие. Знам много добре, че мама почива в гробището, не си мислете, че съм си загубил ума, ненене.

Хлапето не спира да плаче, дере си гърлото, без да спира, наръчник за оплаквачки, адска машина за сълзи. Тук съм вече от няколко часа, изморен, обезкуражен и не виждам наличен изход. Опитах се да задействам машината, но безрезултатно: свръхнатоварването й през последните двадесет и четири часа, изглежда, се оказа фатално за нея. Пътят ми е окончателно препречен, потънал в пространството-време.

Вероятно ще трябва да изляза да напазарувам и да нахраня малкия, скоро ще стане нетърпимо.

Преди малко ми се счу нещо като шум от стъпки. Дали виковете на малкия не са разтревожили съседите? Никой всъщност вече не живее в нашия апартамент от много време. Раздвижването ще им се види подозрително. Скоро ще се качат (или ще слязат, зависи) и ще почукат на вратата: какво бих могъл да отговоря? Ще им кажа, че това е синът ми, ще им кажа, че съм романист, защото, нали разбирате, Селин/Бекет/Джойс, всичките тези писатели, тези неприкосновени чудовища, които поглъщате от толкова време, вие, лапачи на думи, ненаситници, това съм аз — всъщност бих могъл да бъда аз.

Благодарности на Фредерик Бегбеде, Жорж Бургьой, Мари-Кристин Перо-Сосин и Филип Ренонсе, без които тази книга нямаше да съществува.

Научно-фантастичен филм на Крис Маркър, излязъл през 1962 г. — Б.пр.

Филм на Тери Гилиам (1995 г.). — Б.пр.

Американска научно-фантастична комедия с режисьор Робърт Земекис (1985 г.). — Б.пр.

Намек за прочутия роман на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“, както и за прословутата мадлена, чийто мирис отключва спомените. — Б.пр.