Фабрис Лардро - Безвремие

Вероятно съм се сгромолясал, това е най-правдоподобното обяснение. Предполагам, че Самюъл не се е осмелил да ме изхвърли и е поел последствията, приемайки да сподели скромната си постеля с шишкото. Бях изтръгнат от дълбокия си сън от ултиматума на един груб индивид, Ив Гелу, куцукащ брадат портиер (не търсете никаква причинно-следствена връзка или каквото и да било друго между тези три информации).

Когато Самюъл се върна, се бях облякъл и доколкото е възможно, си бях поосвежил лицето. Взех ръкописа на Успение Богородично , обещавайки на младия си приятел да го прочета колкото се може по-бързо. Вече беше почти обяд. Очертаваше се гаден пролетен ден. Какво повече може да ви се случи след подобна нощ? Казват, че огънят пречиствал, че в известен смисъл пренареждал нещата. Както изглежда Всевишният е възприел буквално думите ми и е решил за пореден път да подложи на изпитание нервите ми.

Пожарникарите още стояха пред моята сграда, когато се появих на улицата. Черен пушек излизаше от прозорците на апартамента ми. Заварих Марта не на себе си, на ръба на истерията, „ох, Господин Айнщин, горкичкият господин Айнщин! Всичко е по моя вина!“ Ех, вината, каква интересна проблематика, по която може да си умуваме цяла вечност. Оръдието на Апокалипсиса, в този лайнян ден (изразът е отвратителен, знам, но облекчава), оръдието не беше никой друг, а Бастиан, младият любител на птичи курешки. Защо не беше умрял от своето пиршество? Питам ви! Марта беше приела да го пази вечерта и за да е спокойна, докато лъска паркета в гостната, беше оставила хлапето за няколко минути в кабинета ми. И ето — фатална грешка, трагична, огромна грешка, защото всичките тези хлапета са многостранни перверзници, само чакат да се обърнете с гръб и вече подготвят някоя беля. На Бастиан му дошла чудната идея да изпробва пироманските си дарования в кошчето ми за боклук. Взел красивата ми сребърна запалка, подарък от Айлин за петдесетия ми рожден ден и подпалил хартиите ми напълно съзнателно. Вманиачената чистофайница Марта, която се потяла над паркета ми, късно разбрала за драмата. Пламъците вече били тръгнали по килима, пердетата и започвали игриво да се разпространяват в цялата стая.

Успели да спасят начинаещия терорист, но нито един ръкопис, нито една книга от „личното“ ми куфарче. Оказах се по-гол от червей, нищожен литературен девственик, второкласен Адам. Овъгленият ми апартамент приличаше на изоставено чистилище, беше вече само вулканична каша, магма от края на света. Бяха оцелели само мазето (където стоеше божествената ми-бездейна машина), кухнята и банята.

И така, прекарах нощта в банята, потънал в четенето на Успение богородично . Авторът беше написал текста си направо на френски. „Взех това решение, докато ви четях — ми беше споделил той. Само на френски е възможна известна взискателност, един наистина изчистен стил…“ От началото мислел само за разказ от няколко странички, но когато прочел моето творчество, то „увеличило десетократно“ вдъхновението му. Какъв беше сюжетът на романа? Самюъл ми го беше изложил надълго и нашироко, много точно и педантично, беше се стремил (и успял, повярвайте ми!) да създаде „портрет на творец, изгарящ от желание да създаде една творба, която, без да нарушава мълчанието, да вдъхнови другите да се обградят с мълчание“. Говоря ви за портрет, но терминът е неточен, ограничаващ, Самюъл взривяваше всичко, избягваше всички традиционни наративни методи, служеше си виртуозно с метафората, с парадокса! Разбира се, разпознавах моите рожби, влиянието на Айнщин беше очевидно, но потомството беше еволюирало, заредено с витамини, натъпкано с допинг като никога!

Докато четях, се чувствах все по-зле, имах съвсем ясното усещане, че се разтварям в текста, че върволицата от знаци ме засмукваше, проклети знаци върху бялата повърхност. За първи път от много време бях изправен пред истинско чувство на неизвестност, на затъпяване и неразбиране. Не, наистина, защо този ръкопис се появяваше сега? Той не трябваше да пропише преди 1932! И при това — текст на английски — митичният Dream of Fair Middling Women , вдъхновен от един персонаж на Данте, който ще бъде публикуван доста по-късно! Малкият Самюъл направо върви срещу времето, извън срока-календара-плана, нищо не може да се направи! Самюъл Бекет, мисля, че вече ви го казах, с присъщата дидактическа строгост на това съчинение, трябваше да се появи на сцената едва в средата на петдесетте години — в известен смисъл години на просвещение, недостижими години.